Полунощ [bg]

— Не, аз ще отида. А и се познавам по-добре със семейство Сайтоу.

При тези думи Мередит издаде това, което при една по-малко изтънчена персона би било оприличено на пръхтене.

— Познавам ги достатъчно добре, за да заявя: „Извинете ме, Инари-Обаасан; извинете ме, Ориме сан; ние сме едни досадници, които постоянно просят антидяволски амулети, но вие нямате нищо против това, нали?“

Мат се усмихна леко и отпрати осемгодишното хлапе.

— Е, може би ще имат по-малко против, ако им кажеш правилно имената. Обаасан означава баба, ясно ли е?

— Да, разбира се.

— А „сан“ е само нещо, което се слага след името, за да си учтив.

— А „нещото в края на името“ се нарича почтителна наставка — кимна Мередит.

— Добре де, добре, но въпреки помпозните ти задявки, не знаеш имената им. Ориме е бабата, а Ориме е и майката на Изобел. Така че се казва също Ориме-Обаасан и Ориме-сан.

Мередит въздъхна.

— Виж, Мат, двете с Бони се запознахме първи с тях. Бабата се представи като Инари. Е, признавам, че тя е малко смахната, но би трябвало да си знае името, нали?

— А когато се представяше на мен, не само каза, че името й е Ориме, а и че дъщеря й е кръстена на нея. Как ще обориш това!

— Мат, искаш ли да си взема тетрадката? Тя е в кабинета в пансиона…

Мат се изсмя кратко и остро — прозвуча почти като хлипане. Огледа се, за да се увери, че госпожа Флауърс не е наблизо, и изсъска:

— Може би в момента се намира някъде в центъра на Земята. Кабинетът вече не съществува.

За миг Мередит остана шокирана, но после се намръщи. Мат се нацупи и й хвърли гневен поглед. Нямаше смисъл да си повтаря, че тъкмо те двамата от цялата група най-малко можеха да се скарат. Ето ги сега, настръхнали един срещу друг, а Мат направо виждаше искрите, прехвърчащи помежду им.

— Добре — промърмори Мередит накрая. — Просто ще отида у тях и ще поискам да се видя с Ориме-Обаасан, а когато избухнат в смях, ще им заявя, че излаганията са по твоя вина.

Мат поклати глава.

— Никой няма да избухне в смях, защото ще кажеш точно каквото трябва.

— Виж, Мат — поде Мередит, — чела съм толкова много в интернет, че дори съм чувала името Инари. Попадало ми е някъде. Сигурна съм, че щях да направя връзката… — Гласът й секна. Когато Мат сведе очи, след като ги бе вдигнал към тавана, направо се слиса. Лицето на Мередит беше пребледняло и тя дишаше учестено.

— Инари… — прошепна. — Чувала съм това име, но… — Внезапно стисна толкова силно китката на Мат, че той се намръщи от болка. — Мат, компютърът ти напълно ли сдаде багажа?

— Спря, когато спря и токът. Сега вече и генераторът се е скапал.

— Но имаш мобилен, който има връзка с интернет, нали?

Настойчивостта в гласа й го накара да се обърне и да добие сериозно изражение.