Ритуалът [bg]

В канцеларията на Валери Петков цареше безпорядък, който, изглежда, не притесняваше собственика ѝ по никакъв начин. Единствено недопитата чашка кафе, оставена върху бюрото, намекваше за припряността, с която бе напуснал управлението. Денят преваляше, но полицаят предпочете да се върне в канцеларията си, тъй като искаше да събере всички материали по случая и да ги обсъди с Венци. Така щяха да запълнят времето си пълноценно, докато чакаха Георгиев да се възстанови до състояние, позволяващо да бъде разпитан. Вече нямаше защо да бързат толкова. Нещата като че ли се връщаха по местата си. Въздухът беше горещ, застоял и миришеше на прах.

— Разполагай се — каза Валери и махна с ръка към изкорубеното канапе, на което бе успял да открадне няколко часа сън през нощта. След това смръщи нос и се завъртя към прозореца.

— Да взема да проветря малко, а?

Венци Русев се отпусна върху скърцащите пружини и огледа наоколо. Погледът му обходи износените шкафове, протрития прашен килим, който кой знае откога не беше виждал перилен препарат, и захабените обезцветени стени, облепени със снимки, листове с принтиран текст или просто стари календари. Колегата му не си даваше много труд да поддържа чисто и подредено. Това го накара да се усмихне вътрешно. Не можеше да очаква от подобен човек да бъде педантичен и последователен.

Нещата се нареждаха чудесно, без да е нужно да полага специални усилия. Не успя да отстрани Славея, но за сметка на това съдбата сама му поднасяше другите двама. Петков не възрази, когато му предложи да го придружи до мястото, където се намираше Казакова. Трябваше на всяка цена да разбере от първа ръка какво се е случило и каква е връзката им със Златанов. За съжаление, надеждите му, че загиналият е именно иманярят, не се оправдаха. После Петков сам му предложи да присъства на разпитите. Това го приближи с една стъпка до тях. Сигурен бе, че Славея също ги издирва — никога не оставяше недовършени неща.

Онова, което чу от Боряна, го озадачи. Никога не бе чувал за Виктор, но появата му чудесно се вписваше в опитите му да отклони вниманието от Златанов като вероятен извършител на убийство. Показанията на Казакова, взети на място, бяха достатъчно ясни и посочваха иманяря, но реално погледнато, това бяха само нейни предположения. Именно Виктор бе човекът, убил онзи нещастник в пещерата и опитал да убие Петър Георгиев. Засега показанията ѝ нямаше как да бъдат потвърдени. Освен това в цялата история за съкровище, скрито в пещерата, имаше твърде много пропуски, изясняването на които щеше да му даде малко време. Действията им от намирането на изкопа под стълбите до замъкването им насила в пещерата и убийството на Георги Божанов задействаха всичките му сигнални механизми с нелогичността и недостоверността си, но това като ли не притесняваше Петков. Още по-малко пък него самия.