Fortune [bg]

Изходих от предположението, но без да поемам прекалени рискове, че Калтани ще си имат достатъчно други грижи, за да се опитват да разберат как съм изпълнил моята част от пазарлъка.

В понеделник, 8 август 1977 година, в девет и четирийсет и пет се явявам пред Яроу с моите два джиросани чека. Единият от Турчина, другият от Ли и Лиу. Калтани са вече тук, размахвайки джиросания чек, получен от клиентите на Лета, плюс десет милиона от собствения си джоб. Трябва да призная, че имаме вид на пълни глупаци — досущ като три хлапета, спипани на местопрестъплението при кражба на ябълки и принудени да искат прошка. Сметката е точна двеста и трийсет милиона долара. Яроу изсумтява с презрение, а вероятно и със съжаление. Няма съмнение, че лично той би предпочел да предостави случая на съда.

— Но — отбелязва той за пореден път, — аз просто изпълнявам нарежданията, които ми дадоха. Много леко отървавате кожата.

И с неподправено отвращение ни връчва в замяна на чековете документите, с които Getchell & Harcin Company ни гарантира прекратяването на каквото и да било преследване срещу нас. Общо взето, нещо като окончателно освобождаване от отговорност на Калтани и самия мен в качеството ни на идеални примери за честност и финансови добродетели.

Срещата с Яроу продължава не повече от двайсет минути. Лари Калтани прави така, че да излезе заедно с мен. Но дори да изпитвах и грам симпатия към него — какъвто далеч не е случаят — ролята ми в комедията изисква да продължавам да се правя на ощипана госпожица. Още повече, че като изключим същата тази комедия, направо ми се повдига от току-що случилото се. Трескавата възбуда, която ме стимулираше през последните месеци, внезапно се е изпарила. Защото дори и това да е резултатът от един дълго обмислян план, в крайна сметка аз се оказах пред Яроу, Неподкупния и Безпощадния, в отвратителното и унизително положение на мошеник, принуден да дава сметка за деянията си. И това никак не ми се нрави.