Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Като изруга, той вдигна Арманд на рамо и го понесе извън стаята. Остави го на пода на пещерата и извади още две шишенца от магьосническата си кесия. Отвори и двете, и едновременно лисна съдържанието им към отвора, докато напяваше другата магия, на която го бе научил Грифит. Тя щеше да забрани магията, която Гейлън използваше, за да влиза вътре. Освен това Грифит бе добавил втора магия. В мига, в който я направеше, двамата с Грифит щяха да забравят думите, което означаваше, че стаята щеше да е запечатана завинаги.
Когато привърши заклинанието, последва силен взрив от бяла светлината. Изглежда, че стаята бе почувствала какво се бе случило, защото изпусна разгневен писък, докато вратата й се затваряше за вечни времена.
На Лусиен му потрябва известно време, за да се възстановят очите му от ослепителната светлина. Веднага след това промуши ръце под мишниците на Арманд и го повлече през тунела.
Излезе навън и погледна към небето. Макар да му се струваше, че е прекарал в пещерата само няколко минути, положението на слънцето говореше, че е изминал повече от половин час. Времето течеше и с изпадналия в безсъзнание Арманд нямаше да може да се върне при Ариел преди падането на нощта. Макар да знаеше, че се намира твърде далеч от нея, все пак опита да се свърже. Усилията му се провалиха и той отново се прокле загдето не бе засилил мисловната им връзка, така че да може да се свързва с нея когато пожелае. Утеши се с факта, че поне тя не беше с Гейлън, защото в противен случай автоматично щеше да се свърже с нея.
Като преметна Арманд на рамото си, той тръгна към границата, която беше на почти пет мили. Докато вървеше, продължаваше да си повтаря, че се безпокои за Ариел без нужда. Беше й казал да се прибере в къщи преди първото докосване на нощта и беше сигурен, че е последвала указанията му. Просто отново се безпокоеше прекалено много за нея.
За нещастие това не премахваше усещането, че, ако не се добере до нея преди падането на нощта, ще се случи нещо ужасно.
Ариел се разхождаше напред-назад из кухнята. Смрачаваше се. Отиде до задната врата и сякаш за милионен път погледна към гората. Интуицията й подсказваше, че когато Лусиен се върне той ще използва този вход. Ако, разбира се, приемеше, че изобщо се върне. Започваше да си мисли, че е по-добре, че е изчезнал.
Тъй като знаеше, че тези мисли само ще я подлудят, тя се върна до масата и седна. За да запълни времето тя бе прекарала следобеда във водене на бележки за всичко, което се бе случило между нея и Лусиен.
Сега, като гледаше на връзката си с него, написана черно на бяло, тя осъзнаваше колко глупава е била. Всичко, което Лусиен бе казал или направил е било с цел да я спре да зададе въпросите си на Гейлън или на някой друг от Сенктюъри. Доказваха го „правилата“ му. Не приемай подаръци. Не излизай нощем. Не кани никого. Не вярвай на никого, дори на децата.
Но това, което истински я удивляваше, бе начина, по който беше успял да я накара да му вярва. Да му вярва и то до такава степен, че да му позволи да й направи любовна магия, ако, разбира се, приемеше, че има такава магия. Възможно бе просто да е използвал сексуалното влечение, което тя изпитваше към нея, за да я използва по-нататък. Но с магия или без, истината бе, че му бе отдала девствеността си. Нещо по-лошо, дори след като бе разбрала, че я мами, все още изпитваше към него силни чувства.
Възбудена от мислите си, тя се върна при задната врата. Докато наблюдаваше залеза на слънцето изведнъж се досети, че скоро всички магазини в Сенктюъри щяха да бъдат затворени. Това означаваше, че Гейлън ще си отиде, а тя нямаше представа към живее той или някой друг. Би трябвало да знае къде може да го намери, ако й потрябваше помощта му.
Дали затова не се връщаше Лусиен? Дали не знаеше, че е проумяла плана му? Трябваше да признае, че съществува подобна възможност. Той, в края на краищата, четеше мислите й. Ако знаеше също така, че Ариел възнамерява да потърси помощта на Гейлън, ако той не я заведе при Арманд, това би обяснило защо изчаква магазините да затворят, сигурен, че по този начин тя няма да може да открие Гейлън.
Заключението й се стори прекалено логично, за да го пренебрегне и тя побърза към кухненската маса за чантата и ключовете за колата. Трябваше да отиде до Сенктюъри и да открие Гейлън. Ако продължаваше да чака, можеше да стане твърде късно.
Но, дори след като бе взела решението, част от нея настояваше да изчака и да даде възможност на Лусиен да обясни действията си. Може би грешеше за него.