Страх от летене [bg]

— За какво, по дяволите, говориш?

— За моята теория за безцип-ебането. И му я обясних колкото се може по-добре.

— Искаш да кажеш, че съм те разочаровал? — попита Ейдриън, като ме прегръщаше и придръпваше надолу, докато главата ми се озова в скута му. Усещах миризмата на пръч от мръсните му панталони.

— Нека излезем от колата — предложих. Отидох до едно дърво и седнах под него. Лежах с глава в скута му. Безцелно започнах да бърникам ципа му. Почти го смъкнах и взех в ръката си мекия му пенис.

— Малък е — рече той.

Погледнах нагоре към него, зелено-златните му очи, русата му коса над челото, бръчките на усмивката в ъгълчетата на устата, загорелите му бузи. Все още ми изглеждаше красив. Бях изпълнена с копнеж по него, което не беше по-малко мъчително поради това, че беше отчасти и носталгия. Целувахме се продължително, езикът му правеше шеметни кръгове около моя. Независимо от любовната игра пенисът му оставаше мек. Той се изсмя със слънчевия си смях и аз — също. Знаех, че винаги бе имал резерви към мен. Знаех, че никога не съм го притежавала истински, и това беше част от неговото очарование. Бих писала за него, можех да говоря за него, бих си го спомняла, но нямаше да мога да го притежавам. Недостижимият мъж.

Подкарахме към Париж. Настоявах, че искам да си ходя у дома, ала Ейдриън се опита да ме убеди да остана. Беше го страх, че сега ще загуби моята преданост. Чувстваше, че се отдръпвам. Знаеше, че вече си водя записки за него с цел бъдеща употреба. Като наближихме предградията на Париж, започнахме да виждаме надраскани надписи под мостовете на автострадата.

Един от тях гласеше:

Femmes!

[# Жени! Да се освободим! — Б. пр.]