Стършел

Не Христос ще спаси света, а революционерът, не в смирението и преклонението, а в борбата е залогът за щастието и бъдещето на човечеството — тази прогресивна идея авторката утвърждава с героичния живот и смърт на пламенния италиански революционер Артур Бартън. И въпреки че много от методите, които Стършел използува в борбата, са остарели, душевната му чистота, неговото благородство, непоколебима воля и мъжество го правят близък и любим на хиляди млади читатели.

Романът е преведен на руски през 1898 г., веднага след появата му в САЩ и Англия. Книгата бързо прониква в нелегалните кръжоци и става любимо четиво на прогресивните младежи и Девойки. „Стършел“ е високо ценен и разпространяван от видни деятели на болшевишката партия като Свердлов, Калинин, Бабушкин, С любов пишат за книгата Горки, Фадеев и Маяковски. Тя вдъхновява и укрепва вярата в победата на герои от гражданската и Отечествената война като Котовски и Островски, Зоя Космодемянская и Алексей Мересиев. Неслучайно тя е една от любимите книги и на първия космонавт Юрий Гагарин.

В годините на съветската власт „Стършел“ има 155 издания на 24 езика, с общ тираж над 7 милиона екземпляра. В България книгата е преведена за първи път през 1921 г., а след IX. IX. 1944 г. това е вече шестото й издание.

ПО романа е създаден филм. направена е драматизация и са поставени две опери.

След „Стършел“Войнич написва още четири романа („Джек Г-ймънд“ 1900 г., „Оливия Латан“ 1904 г., „Прекъсната дружба“ 1910 г., „Събуй обущата си“ — 1945 г). Не е чудно, че

iCHo/tHanui тема, която звучи в тях, макар и по-приглушено, е темата на революционната борба. А в два от последните четири писма, писателката отново се връща към любимия, си герой Артур Бартън.