Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Шантел затвори очи, наслаждавайки се на милувките му. Дерек добре познаваше тялото й, всяка гънчица, всяко чувствително място, което засилваше желанието й. Едва сега младата жена усети колко й беше липсвало всичко това. Но по-важно беше да знае, че не отива срещу себе си, като се люби с него, че има насреща си честен човек, който истински я обича. При тази мисъл радостта я завладя изцяло и тя престана да мисли за всичко друго.
— Трябваше да ти го кажа много по-рано — шепнеше в ухото й Дерек. Устните му се плъзгаха по шията към гърдите й.
— Защо не го направи? — попита задъхано тя.
— Страх ме беше да не се разгневиш.
Шантел покри лицето му с целувки.
— Защото не си Джамил? Защото удържа на думата си? Или защото ме връщаш у дома? Ние се връщаме в Англия, нали?
— Да. Връщаме се — усмихна се той. — Да не мислиш, че ще те пусна да си отидеш, след като изминахме заедно този дълъг път?
Докато говореше така, той я притисна плътно до себе си и проникна в меката, топла, очакваща го утроба, за която беше копнял толкова време. Това беше като завръщане в къщи, а страстта й само разпалваше неговата. Слава Богу, мислеше щастливо Шантел, най-после се освободих от съмненията, узнах истинската стойност на мъжа до себе си, сигурна съм, че той ще ме закриля. Този път всичко беше по-различно, дори оргазмът, който ги отнесе едновременно във висините на неизпитвано досега блаженство.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА
Утрото бавно се промъкваше през люка на кабината, когато Дерек мързеливо се надигна от койката. И двамата почти не бяха спали през нощта. Шантел блажено се протегна, облегна глава на лакът и се загледа в силното мъжко тяло, докато любимият й се обличаше и плискаше със студена вода лицето си. Той може би беше уморен, но не и тя — все още не, както самодоволно установи.
— Сигурен ли си, че не искаш да останеш още малко?
Дерек я изгледа през рамо и изпъшка. Шантел лежеше по гръб с ръце зад тила и младите, стегнати гърди неудържимо привличаха погледа му.
— Всичко си има граници, Жахар — промърмори мрачно той.
— За милост ли молиш, господарю?
— Да. — Но бързо прибави: — До тази вечер. — Не можа да удържи на изкушението и седна на ръба на койката. Изложените на показ гърди властно го привличаха. — Тогава ти позволявам да правиш всичко, което поискаш. Дори настоявам да ме предизвикваш.
Шантел само се усмихна.
— Ти си си виновен. Как можа толкова време да ме оставиш сама?
— Аз? — погледна я възмутено Дерек. — Ти направо ме принуди да падна на колене пред теб.
Шантел се обърна на една страна и задничето й се потърка о хълбоците му. Пръстите й се движеха нагоре по ръката му.
— Ти никога не би пълзял по пода, господарю. Ти си свикнал да изпълняват желанията ти. Уповаваш се на изкуството си да прелъстяваш горките жени.
— Но доскоро и то не ми помагаше много.
— О, не съм толкова сигурна. Не ми беше лесно да те отблъсквам. Обожавам великолепното ти тяло, ужасни човече!
— Ах ти, немирнице! — промърмори той, когато ръката й се плъзна в отворената му риза.
— Целуни ме и послушно ще те пусна да си отидеш.
Дерек се подчини, но когато езикът й се плъзна в устата му и пръстите й замилваха гърдите му, се превърна в нападател.
— Никога не бях си помислял, че мога да го направя — но няма да си отида!
— Какъв позор! Цяла нощ не ме остави да спя, а сега ме нападна като… — Мъжът само изръмжа нещо и Шантел доволно изхихика. — Добре, добре, щом настояваш, ще постоя още малко будна.
Почти час по-късно Шантел отново наблюдаваше как Дерек се облича, но този път се прозяваше. Беше доволна и сънлива и не се възпротиви, че любимият й я напуска. Мъжът нежно се наведе над нея да я целуне за довиждане.
— Ще се видим пак тази вечер, малка луна.
— Ще се видим и по-рано — промърмори сънливо тя. — Не смяташ ли, че е крайно време да изляза на палубата да подишам малко чист въздух?
Когато Дерек не отговори, тя отвори очи и учудено забеляза, че по лицето му е изписано смущение.
— Защо мълчиш?
— Ами… — произнесе колебливо той, — бих предпочел всичко да си остане както досега.
Шантел скочи като ужилена.
— Искаш да ме държиш под ключ? Сигурно се шегуваш! — Но физиономията му още повече се помрачи и тя извика: — Значи не било шега! Искам, да узная причината!
— Просто така е по-добре…
— За кого? Щом не е за мен, сигурно трябва да е за теб. — Лицето й потъмня. — Има ли нещо, което не си ми казал?