Смъртоносна жега
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Смъртоносна жега». Краткое содержание книги:
Джак Ричър съзнава това съвсем ясно, докато безцелно обикаля Тексас. Но не предполага, че появилият се изневиделица кадилак ще го отведе до място, където ще се сблъска с предразсъдъци, омраза и убийства.
Кармен е хубава, богата и елегантна. Има малко момиченце. Но животът й е низ от страдания, обиди и унижения. Съпругът й е истинско чудовище. Тя иска той да умре. И моли Ричър да се заеме с това.
Ричър не е убиец, но е готов да помогне на Кармен. Внезапно съпругът й умира. Ричър предполага, че всичко, което му е казала тази жена, е лъжа.
— Определихте ли времето на смъртта?
— Трудно е в тая жега. Освен това разправят, че койотите се добрали до него и лишили патолозите от най-важните органи. Но ако някой твърди, че е станало в петък, няма да спорим.
Ричър мълчеше.
— Трябват ми имена, мистър Артър.
— Не е работа на моя човек — каза Ричър. — Ще поговоря с него и се надявам да ви позвъни.
После бързо прекъсна, преди Родригес да възрази. Алис отново го гледаше. Клиентите също. Явно поназнайваха английски.
— Кога сме имали президент Честър Артър? — попита Алис.
— След Гарфийлд, преди Гроувър Кливланд — отговори Ричър. — Един от двамата върмонтски президенти.
— Кой е другият?
— Калвин Кулидж.
— Значи са открили Юджин?
— Няма съмнение.
— И сега какво?
— Сега отиваме да предупредим Хак Уокър.
— Да го предупредим ли?
Ричър кимна.
— Помисли, Алис. Може убийствата да приключат дотук, но може да има и трето. Винаги са били неразделни приятели: Хак, Ал и Слуп. Кармен каза, че и тримата работели по споразумението. Хак уредил нещата с федералните власти. Значи сто на сто е знаел колкото другите двама. И може да е следващият.
Алис се завъртя към клиентите.
— Извинявайте, трябва да тръгвам — каза тя на английски.
Хак Уокър се готвеше да приключи работния ден. Беше облякъл сакото и тъкмо затваряше куфарчето си. Минаваше шест вечерта и зад прозорците на кабинета почваше да се здрачава. Съобщиха му за смъртта на Юджин и видяха как пребледня. Кожата му буквално се сви и изтласка навън капки пот. Прокурорът впи пръсти в бюрото и едва намери сили да седне. Дълго мълча. После бавно кимна.
— Мисля, че го знаех от самото начало. Но се надявах, нали разбирате.
Той завъртя глава и впи поглед в снимката.
— Много съжалявам — каза Ричър.
— Знаят ли кой го е убил? Или защо?
— Засега не.
Уокър пак помълча.
— Защо съобщиха на вас, а не на мен?
— Ричър съобрази къде трябва да търсят — каза Алис. — Всъщност той им съобщи.
После тя изложи теорията за тройното убийство. Споразумението, опасните сведения. Предупреждението. Уокър седеше неподвижно и слушаше. Вече не беше толкова бледен. Замисли се напрегнато и накрая поклати глава.
— Не може да е така. Защото всъщност сделката не представляваше нищо особено. Слуп просто вдигна ръце и се съгласи да плати всичко заедно с глобите. Това е. Нищо повече. Беше отчаян, не издържаше вече в затвора. Често се случва. Ал се свърза с данъчните, направи им предложение, те приеха. Банална история. Уредиха я дребни чиновници от местната служба. Трябваше да се подпише от федерален прокурор и тогава аз излязох на сцената. Придвижих нещата малко по-бързо, отколкото по каналния ред. Нали знаете, с връзки. Беше си най-обикновена данъчна процедура. И повярвайте ми, за данъци никого не убиват. — Уокър пак тръсна глава. После широко отвори очи и застина. — А сега искам да си вървите.
Алис кимна.
— Приемете нашите съболезнования. Знаем, че сте били приятели.
Но Уокър я погледна замаяно, сякаш се тревожеше за нещо съвсем различно.
— Какво има? — попита Ричър.
— Не бива повече да говорим, това е — каза Уокър.
— Защо?
— Защото обикаляме в кръг и накрая ще свършим там, където не бихме желали да стигнем.
— Така ли?
— Помислете малко. Никого не убиват за данъчни нарушения. Нали така? Слуп и Ал се готвеха да отнемат пълномощното на Кармен и да дадат почти всички пари на администрацията. Сега Слуп и Ал са мъртви. Просто е като две и две — четири. Мотивът й става все по-очевиден. Продължим ли да разговаряме, ще бъда длъжен да обмисля възможността за заговор. Не едно, а две убийства. Няма да ми остане избор. А не бих искал да стигна дотам.
— Не е имало никакъв заговор — възрази Ричър. — Ако вече е била наела хора, защо да въвлича и мен?
Уокър сви рамене.
— Знам ли? Може би за да обърка следствието. Или да се прикрие зад чужд гръб.
— Толкова ли е хитра?
— Мисля, че да.
— Докажете го тогава. Покажете ни, че е наела някого.
— Не мога.
— Напротив, можете. Банковите й документи са у вас. Покажете ни плащането.
— Плащането?
— Да не мислите, че онези хора работят безплатно?
Уокър се намръщи. Извади от джоба си ключове и отключи едно чекмедже на бюрото. Извади купчината разпечатки. Съвместен фонд „Гриър“. Ричър затаи дъх. Уокър прехвърли лист по лист. После струпа документите един върху друг и ги преобърна на бюрото. Лицето му бе напълно безизразно.
Алис се наведе и взе разпечатките. Прелисти ги, гледайки четвъртата колона отляво — данни за дебита. Имаше много тегления. Но всички бяха дребни и разпокъсани. Най-голямото беше за двеста деветдесет и седем долара. Повечето не надхвърляха сто.