Един изстрел

— Ти разбираш ли от хазарт? — отвърна й с въпрос Ричър. — От игри като бинго, лотария, нелегални залагания, такива неща?

— Какво искаш да кажеш?

— Кое е най-трудното при тях?

— Да спечелиш — обади се Ан Яни.

Ричър се усмихна.

— За участниците със сигурност е това. Но от гледна точка на организаторите най-трудното е да се подберат наистина произволни числа. Защото истинската произволност е непостижима за човешкия мозък. В миналото организаторите на лотарии са прибягвали до страницата с обяви във вестника. Договаряли са се предварително да използват, да кажем, последните две цифри от първо до шесто число във втората колонка на втора страница от таблиците с борсовите курсове. Или първите две цифри от седмо до дванайсето, или последните две от тринайсето до осемнайсето число. Няма значение. По този начин са се приближавали до истинска произволност. В днешно време големите щатски лотарии използват сложни машини за определяне на числата. Но винаги може да се намери математик, който да докаже, че резултатите не са произволни в истинския смисъл на думата. Понеже машината се прави и програмира от човек.

— И с какво ни помага това? — повтори Хелън.

— Просто проследявам собствената си мисъл — отвърна Ричър. — Днес цял ден седях в колата на мис Яни, радвах се на слънцето и си мислих колко непосилно е да се постигне пълна произволност.

— Мисълта ти се рее в погрешна посока — обади се Франклин. — Джеймс Бар е убил петима души. Доказателствата са неоспорими.

— Ти самият си бил полицай — каза Ричър. — Излагал си се на опасности. Засади, престрелки, напрегнати ситуации, моменти на огромно напрежение. Какво е първото нещо, което правеше след това?

Франклин погледна неловко жените.

— Ходех до тоалетната — каза той.

— Правилно — съгласи се Ричър. — Аз също. Но Джеймс Бар не е отишъл. В доклада на Белантонио от дома на Бар пише, че навсякъде имало циментов прах: в гаража, в кухнята, в дневната, в спалнята, в мазето. Но не и в тоалетната. Значи той се е върнал вкъщи, взел си е душ и се е преоблякъл, но не се е изпикал? А и как е могъл да си вземе душ, като при него банята и тоалетната са заедно?

— Може да е спрял някъде по пътя за вкъщи.

— Бар изобщо не е ходил никъде.

— Бар е бил в гаража, Ричър! Има толкова доказателства!

— Няма доказателства, че Бар е бил там.

— Ти да не си се побъркал?

— Има доказателства, че ванът му е бил в гаража, че обувките, панталоните, шлиферът му са били там, също пушката и патроните му, че монетата му от двайсет и пет цента е била в брояча, но няма нито едно доказателство, че самият той е бил там.

— Някой се е представял за него? — намеси се Ан Яни.

— Да, с всички подробности. Като е карал колата му, носил е дрехите и обувките му, използвал е пушката му.

— Чисти фантасмагории — каза Франклин.

— Това, между другото, обяснява шлифера — продължи Ричър. — Широка, обемиста дреха, която да покрива всичко, освен джинсите. За какво иначе му е притрябвало да облича шлифер в такъв топъл ден?

— За кого говорите? — попита Роузмари.

— Гледайте сега — каза Ричър.