Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
— Естествено — потвърди ДД. — Така съм създаден, също както човеците трябва да дишат и кръвта им да циркулира. Това е нещо, което не подлежи на оспорване.
— Всичко подлежи на оспорване — възрази Сирикс. — Твоето съществуване е ограничено, ДД, и ти никога няма да осъществиш потенциала си. При такива обстоятелства никое компи не може да го постигне.
— Вие не разбирате — твърдо настоя ДД. — Аз съм много щастлив и си имам задължения, които трябва да изпълнявам.
Вдигна поглед и с облекчение видя, че Маргарет и Луис най-после се връщат в лагера. Кликиските роботи също ги забелязаха. Оптичните им сензори заблестяха и разчленените им крайници се прибраха в телата им.
— Благодаря за приятния разговор — любезно каза ДД. — Вашата гледна точка е извънредно интересна.
Малко смутен от твърденията на трите извънземни робота, той се обърна и влезе в палатката, за да поднесе прекрасна вечеря на господарите си.
63.
Базил Венцеслас
Когато получи скитническото съобщение, което го осведомяваше за унищожената голгенска небесна мина — очевидно разрушена от същия враг, който беше виновен за гибелта на ансиърската станция — Базил свика извънреден военен съвет. Говорителката на скитниците, Ихи Окая, бе пратила комюнике на Земята. Тайнственият агресор несъмнено отново беше нанесъл удар.
Базил за пръв път от много години повишаваше глас на заседание.
— Искам да знам какво става, по дяволите!
Представителите се бяха събрали в кабинета му на последния етаж на държавната сграда. Помощниците вече бяха донесли закуски и напитки, защото Базил подозираше, че заседанието ще продължи часове. Той заключи вратите и се обърна към гневните си, объркани и смутени съветници. Никой нямаше да напусне помещението, докато не стигнеха до някакво решение.
Председателят присви очи и плъзна поглед от лице на лице в очакване на отговор. Облечен в свободни дрехи, вместо в парадната си униформа, генерал Кърт Ланиан седеше зад купчина документи, които бе донесъл от командния център на ЗВС. До него неспокойно шаваше неговият заместник адмирал Лев Стромо и чакаше генералът да отговори. Другите деветима адмирали бяха в определените си квадранти и щяха да получат резюме на заседанието с куриерски кораби.
Присъстваше и крал Фредерик, макар че щеше да си държи устата затворена и да седи кротко. Монархът също нямаше да участва в решенията, но Базил смяташе, че може да има нужда от информация за разискванията.
Председателят беше мислил дали да не доведе и принц Питър, за да даде възможност на младежа по-добре да се запознае с бъдещите си задължения… ала още не бе готов да го представи на Фредерик и тази криза бе прекалено сериозна, за да я използва с учебни цели.
След дълго неловко мълчание Базил изсумтя:
— Някой има ли някакви идеи? Данни? Нещо, което да сподели?
— Едва ли предполагате, че крием информация от вас, господин председателю — каза адмирал Стромо.
— Не, разбира се. Но съм готов да изслушам идеите ви. Не се стеснявайте.
Генерал Ланиан погледна документите, после вдигна леденосините си очи.
— Едно наблюдение: след като скитниците също са били атакувани от тези неизвестни врагове, можем да приемем, че те не са агресорите. Така елиминираме един от заподозрените.
— Те са боклукчии и цигани. Никой не мисли сериозно, че разполагат с нужната техника, за да направят такова нещо — нетърпеливо отвърна Базил. — Изненадан съм, че изобщо могат да управляват космическите си кораби.
— При цялото ми уважение, господин председателю, вие настояхте да споделим идеите си, колкото и абсурдни да са те — официално, но и с укорителни нотки каза Ланиан.
— Да, да, знам. — Той си наля чаша горещо кафе с кардамон и шумно сръбна една глътка. Напитката му се стори безвкусна.
Адмирал Стромо запрелиства документите, които носеше Ланиан, сякаш търсеше нещо, после поклати глава.
— Никой от нас не разбира какво става, господин председателю. Не сме получавали заплахи и искания. Няма никакви вести от врага. Засега не виждаме някакъв принцип на действие.
— Според мен нападението при Ансиър и унищожаването на скитническата небесна мина показват, че извънземните са недоволни от нещо — най-после наруши мълчанието си крал Фредерик.
— Благодаря за съдържателното заключение, Фредерик — изсумтя Базил. Знаеше, че монархът не е глупак, но му се искаше да не забравя, че е само актьор, а не истински ръководител.