Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Така ли? И кой е този човек?
— Дядо Коледа те обича, Дилия. Хубавата ми Дилия.
Тя съзря спринцовката в ръката му. Рязко се извърна и се опита да го отблъсне, като трескаво се опитваше да извади оръжието си.
— Лошо момиче! — изхриптя Саймън и я блъсна в стената. Пийбоди замахна, но вместо него улучи голямата кутия. Дясната й ръка се оказа притисната до стената.
— Не ме докосвай, гад такъв! — Тя се обърна и се опита да го препъне, но почувства, че реакциите й са забавени от изпития алкохол. Усети как иглата на спринцовката се заби в шията й.
— По дяволите — промърмори, успя да направи една-две крачки, сетне се строполи на земята.
— Виж какво направи — смъмри я Саймън, отвори чантата й и започна да рови, търсейки картата й за електронната ключалка. — Ами ако си счупила нещо? Много ще се ядосам, ако си счупила някое от приспособленията ми. А сега бъди послушна, ела с мен.
Изправи я на крака, отключи вратата, и блъсна младата жена в коридора. Тя падна, но почти не усети болка, сякаш тялото й беше обвито с дунапрен. Вътрешният глас сякаш й крещеше, че трябва да стане, че не трябва да се оставя в ръцете на убиеца… за миг й се стори, че скача и се нахвърля върху него, сетне осъзна, че не чувства краката си.
Някъде отдалеч чу шума на затваряне на вратата, сетне гласа на Саймън:
— А сега ще те сложа в леглото. Предстои ни много работа. След час-два ще бъде Коледа. Хайде, моя любов — промълви той, вдигна я, като че беше кукла и я занесе в спалнята.
— Пет пари не давам, че работите в намален състав и не разполагате с достатъчно коли — изкрещя Ив на диспечера. — Животът на полицай Пийбоди е в опасност. В опасност е, да те вземат дяволите!
Ще уведомя шефовете за неприличния език, който държите, лейтенант Ив Далас. Подкреплението вече е на път. Ще бъде на упоменатия от вас адрес след дванайсет минути.
— Тя може да бъде мъртва след дванайсет минути! Ако дори косъм падне от главата й, лично ще те разглобя на части! — Ив удари с юмрук по видеотелефона и възкликна: — Дроиди обслужват диспечерската служба и всички отдели на полицията, защото е Коледа и колегите са решили да празнуват. Рурк, не можеш ли да караш по-бързо?
Той мълчаливо вдигна рамене. Шофираше със сто и шейсет километра в час и автомобилът се носеше като стрела през завесата, образувана от проливния дъжд, примесен със сняг. Все пак натисна докрай педала на газта.
— Почти стигнахме, Ив. Ще успеем да я спасим.
Гласът на Саймън продължаваше да се разнася от комуникатора, причинявайки неописуемо страдание на Ив, която сякаш виждаше какво се случва в жилището на Пийбоди.
Той привърза младата жена към леглото, сетне разряза дрехите й.
Устата на Ив пресъхна.
Саймън напръска с дезинфектант жертвата си, за да не се омърси, докато я изнасилва.
Още преди колата напълно да спре, тя отвори вратата и изскочи навън. Подхлъзна се върху заледения паваж, сетне изтича до входната врата. Ръцете й трепереха, едва на втория опит успя да отключи с шперца си. Докато тичаше нагоре по стълбите, Рурк я настигна.
В този миг от далечината се дочу вой на сирени.
Ив блъсна с рамо вратата на апартамента, извади оръжието си и се втурна към спалнята.
— Полиция! Не мърдай!
Пийбоди беше гола и прикована с белезници към леглото. Очите й бяха разширени от ужас. Цялата трепереше, тъй като през отворения прозорец нахлуваше студен въздух. Щом видя Ив, извика:
— Саймън избяга, спусна се по аварийната стълба. Настигнете го. Аз съм добре.
За секунди Ив се поколеба, после се спусна към прозореца, като извика на Рурк да остане при Пийбоди.
— Не! Не! — Младата жена се опита да стане, забравила, че е окована. — Ще го убие! Опитай се да й попречиш!
— Дръж се! — извика й той, вдигна одеялото от пода, зави я и също изскочи през прозореца.
Стълбата свършваше на около половин метър от земята. Ив скочи, подхлъзна се, сетне се подпря на коляно и успя да се изправи. Саймън, накуцвайки се отдалечаваше, ала червеният му костюм се виждаше отдалеч.
— Полиция! Стой, не мърдай! — отново извика тя и хукна след него, защото знаеше, че убиецът няма да се подчини.
Струваше й се, че хиляди пчели бръмчат в главата й, усещаше ужилванията им по цялото си тяло. Омразата й сякаш беше нагорещен камък в стомаха й. Извади оръжието си и го затъкна в колана на панталоните си. Искаше й се сама да накаже престъпника за злодеянията му.
Настигна го и се хвърли върху него, като разярена тигрица. Саймън се просна по корем на паважа.
Ив го задраска с нокти, заудря го, но не чувстваше нищо. Задъхваше се и го проклинаше, ала не чуваше гласа си.