Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
Тогава каква бе истината? Дали тримата с Кенто и Марис не се бяха превърнали в неволни пионки в някаква мащабна политическа игра? И ако да, в какво по-точно се състоеше тя?
Кардас знаеше, че Марис вярва безрезервно в честта на Траун. От друга страна, Кенто със същата убеденост смяташе, че на синьокожите не може да се има доверие — още повече че тук ставаше въпрос за военен. Самият Кардас пък вече не знаеше какво да мисли.
Ала едно нещо бе сигурно. Обстановката бе започнала да се нажежава прекалено много, а и „Ловецът на сделки“ отдавна бе пресрочил разумните граници на обикновеното гостуване. Наближаваше моментът да си намерят начин да се измъкнат от цялата тази каша.
И това трябваше да стане възможно по-скоро.
Улиър не бе чул нищо за проблема чак докато не зави на ъгъла, където завари двамата членове от неговата наблюдателна смяна да стоят пред вратата на контролната зала.
— Какво става тук? — поинтересува се той, когато приближи.
— Става някаква специална екскурзия — отвърна му Сивв, по-висшият служител. — Манинг заедно с няколко напъпили филизи.
— Няколко какво?
— Няколко от по-младите джедаи — поясни Алгранн презрително. — Нахълтаха тук десетина минути преди да свърши смяната на Граслинг, и Манинг изхвърли всички ни навън.
— И сега не ни пускат вътре? — запита Улиър невярващо.
Сивв сви рамене.
— Казал на Граслинг, че ще го уведоми, щом могат да се върнат вътре — обясни той. — Аз още не съм го питал.
Улиър хвърли гневен поглед към вратата. Джедаи! Отново!
— Да опитам ли аз? Сивв махна с ръка:
— Ами заповядай.
Улиър пристъпи към вратата и плесна с ръка по бутона. Вратата се приплъзна и той влезе вътре.
Учителят Джъстин Манинг бе застанал при единия ъгъл на главното табло и се бе впуснал в обяснения за предназначението и работата на различните монитори и контролни системи. Очите му се извърнаха въпросително при появата на Улиър, но той не промени с нищо интонацията на беседата си. Около самото табло бяха насядали четири деца, като по-ниските бяха коленичили на столовете си, за да виждат по-добре.
Приличаше на стая на второкласници — само дето таблото не беше черна дъска и уредите не работеха наужким. Това си бе истинската действаща командна система на един от основните реактори, които поддържаха двигателите на крайцер К–4.
Манинг довърши започнатото изречение и след това обърна въпросителен поглед към новодошлия:
— Кажи, Улиър?
— Без да се обиждате, учителю Манинг — Улиър се приближи до групата, — но какво, да му се не види, правите тук?
Бръчиците около очите на Манинг сякаш леко се изопнаха.
— Обяснявам на младите ученици някои най-основни неща за действието на реакторите.
Улиър огледа децата още веднъж. Бяха между пет и осемгодишни, предположи той. В блещукащите им погледи се четеше същото онова нетърпеливо любопитство, характерно за всички хлапета на тази възраст. Ала сега той забеляза, че в тези деца имаше и още нещо. От тях се излъчваше някаква допълнителна сериозност, която категорично не бе характерна за нормалните деца на тази възраст. Някаква джедайска работа може би?
— Колкото и да ме радва желанието им да научават нови неща, това помещение не е за деца. А и ако мога да отбележа, не вие би следвало да обучавате когото и да е относно оперативното действие на реакторите.
— Просто правим общ преглед — увери го Манинг.
— Просто не би трябвало да правите каквото и да било тук! — не издържа Улиър. — Там, където става дума за високоенергийно оборудване, половинчатите знания са най-лоши и най-опасни. И чия беше гениалната идея да ги доведете тук?
Манинг леко стисна устни:
— Учителят Кбаот е постановил абсолютно всички джедаи и учениците им да преминат курс на обучение, как да боравят с най-важните системи на „Изходящ полет“.
Улиър го изгледа невярващо:
— Майтапите се!
— Съвсем не — увери го Манинг. — Но не се притеснявайте. До половин час ще се изнесем и ще ви оставим да работите на спокойствие.
— Ще се изнесете от тук далеч по-скоро — изръмжа Улиър, пресягайки се между две от децата към предавателя на таблото. — Мостик, тук трети реакторен контрол. Моля, свържете ме с командир Омано.
— Един момент…
Улиър изгледа отново Манинг и се почуди дали ще понечи да го възпре. Ала джедаят просто стоеше там, свел очи надолу в някакво медитативно изражение.
— Тук командир Омано.
— Четвърти реакторен механик Улиър, командире — представи се Улиър. — В контролната ни зала има неупълномощени лица, които отказват да напуснат.