Игра на часове

Кинг погледна Уилямс.

— Не му ли каза?

— Какво да ми каже? — попита Еди.

Уилямс сведе очи към него.

— Сали Уейнрайт е била убита гази сутрин около пет и половина.

Еди се надигна толкова рязко, че едва не изтръгна венозните системи от ръцете си.

— Какво? — изкрещя той. — Сали?

— Еди! — извика майка му и бързо го натисна да легне отново. — Ще се нараниш.

Изведнъж по лицето на Еди се изписа паника и той пак подскочи.

— Боже мой! Доротея! Добре ли е тя?

— Нищо й няма — отговори веднага Уилямс. — Добре е.

— Засега — промърмори Бейли.

Еди се отпусна в леглото, но стисна здраво ръката на майка си.

— Някой е убил Сали, докато е спяла?

— Не, убили са я в конюшнята — поправи го Кинг.

— Но защо Сали? — попита Еди.

Уилямс погледна Кинг, който отговори:

— Тя ни беше съобщила важни сведения, които изключваха възможността Джуниър да е извършил обира в дома на майка ти.

Този път Реми се изненада.

— Аз вече вярвах, че не е той, но как би могла да го докаже Сали?

— Доказа го и засега няма да обсъждаме въпроса — заяви Уилямс.

— Нейното твърдение хвърля ли вината върху някого? — попита Еди.

— Не — призна Кинг.

— Тогава защо е трябвало да я убиват?

— Засега нямам отговор на този въпрос. Както и на много други.

— Но едно знаем със сигурност, Еди — намеси се Бейли. — Знаем, че докато снощи си лежал упоен, някой е убил Сали. Някой, който е познавал навиците й да започва почистването на конюшнята в този ранен час.

Всички замълчаха и настана тягостна тишина, докато най-сетне Еди възкликна:

— Да не би да намеквате, че жена ми…

— Нищо не намеквам — прекъсна го Уилямс. — Просто излагам очевидните факти. Но Доротея наистина е под подозрение.

Еди поклати глава.

— Тя е уважавана делова жена.

— С вкус към наркотиците и заподозряна в убийство — злобно изтъкна Реми.

— Млъквай, мамо! — кресна Еди.

Всички се сепнаха. Реми бавно пусна ръката на сина си.

Еди строго вдигна пръст срещу Уилямс.

— Ако дори само за миг си помислил, че Доротея ме е упоила, а после е убила Сали, само губиш времето на всички ни, докато истинският убиец стои ненаказан.

— Длъжни сме да разследваме всички възможности — каза спокойно Бейли.

— Дори и смехотворните ли?

— Сега си почивай, Еди — каза сърдечно Кинг. — Преживял си тежка нощ.

— Чудесно, тъкмо исках да остана сам.

Еди извърна глава и преметна ръка над очите си.

Реми стана и тръгна към вратата.

— По-късно пак ще те навестя, синко.

— Както искаш — грубо отвърна той.

Реми спря до вратата и се обърна към Уилямс.