Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Думите на Естильо се оказаха пророчески. На пистата на Меделин ги очакваше лично Круз, заобиколен от своите сикариос. Дулата на поне дузина картечни пистолета МАК-10 застрашително се насочиха към самолета.

Круз даде знак на подвижната стълба още преди да се укротят витлата на „Туин Отър“-а и бързо започна да се качва по нея. Тори отвори вратата да го посрещне. Въоръжените хлапаци се пръснаха в товарния отсек и започнаха да го претърсват. Круз мълчеше и чакаше.

— Няма ли кокаин? — процеди най-сетне той, доловил поклащането на глава от страна на лейтенанта си. В ръцете му се озова пластмасовото пликче с металните сачми.

— Не бяхме там за кокаин — отвърна Ръсел, умишлено отбягвайки да гледа пликчето в ръката на барона.

— А открихте ли кой командва онзи цех?

— Не. Бяхме посрещнати доста грубо…

— Значи за нищо не ставате! — ухили се Круз и подхвърли пакетчето върху дланта си. — Но виждам, че все пак не се връщате с празни ръце…

— Имаш предвид самолета ли? — направи се на ударен Ръсел.

Тясната кабина прокънтя от подигравателния смях на Круз.

— Това трябва да е ценно за вас — подхвърли пакетчето той. — Но в живота е така — всяко нещо си има цена… Например информацията. Докато ви нямаше, до мен достигна известно количество от нея… По всичко личи, че Соня е била любовница на Рубен Орола — копелето, което пречуках миналата година… Интересно, нали? За Соня това е било много вълнуващо! За съжаление тя вече не е сред нас, за да го потвърди лично… Стана жертва на трагичен инцидент… Тръгнала да се разхожда не където трябва и някой я застрелял… Глупаво момиче! Колко пъти я предупреждавах…

Настъпи напрегната тишина. Круз направи крачка напред и заби тежък поглед в очите на Ръсел.

— Не зная каква игра играете, но всичко свърши! — отсече той. — Разполагате с един час да напуснете Меделин — раменете му леко се повдигнаха: — След това не отговарям за вашата сигурност…

— Няма проблеми — приятелски се усмихна Ръсел. — Тръгваме си веднага. Дайте ни това пакетче и…

— О, не — поклати глава Круз. — Трябва да получа възнаграждение за хеликоптера, който ви отпуснах… А и за всичките неудобства, които ми причинихте.

— Пакетчето не ти върши работа — отвърна Ръсел.

— Може би — отвърна онзи. — Но този самолет несъмнено ще е добре дошъл… — очите му изпитателно пробягаха по лицето на Ръсел. — Освен това ми е приятно да зная, че притежавам нещо, което има важно значение за вас. Може и да го изхвърля още утре, но това няма значение… То вече е мое.

Обърна се към изхода, но гласът на Ръсел го спря:

— Първо трябва да се справиш с мен!

— Ти си гринго — отвърна с гръб към него Круз. — А аз не се занимавам с…

— Гринго или не, именно аз открих агента на врага в обкръжението ти! — извика Ръсел. Сърцето биеше лудо в гърдите му, стомахът му се сви от напрежение. — Без мен сега щеше да си труп! — Не обръщаше внимание на предупредителния глас в главата си, не беше в състояние да спре. Искаше да докаже, че има тежест и на бойното поле. Там, сред пущинаците на liano negro, под куршумите на врага той изведнъж беше проумял, че Бърнард Годуин умишлено го излага на опасност, че иска да го накаже и унижи. Защото се беше издигнал в йерархията на „Алеята“ по свой начин, а не като него… И още тогава си обеща да не му достави това удоволствие, да не позволи нито на него, нито на Тори да го видят слаб пред очите на опасността. Тръсна глава и продължи: — А какво ще си помислят твоите сикариос, ако не отвърнеш на предизвикателството на един гринго? Няма ли да им мине през главата, че се страхуваш от мен? Че остаряваш и ставаш мек?