47-ият самурай [bg]

Почувства, че пристъпвайки напред, за да замахне, е стъпил върху някаква издатина, беше с няколко сантиметра по-високо от нивото на пода и острието задра по тавана, потрепери и вибрациите се предадоха до ръката му — от кисаки до накаго. Това го забави за секунда, косматият нападател се отдръпна, завъртя картечницата и стреля.

Яно не усети как падна. Не чувстваше краката си. Усещането бе, сякаш го облива буйна гореща вода. Болката скоро се съсредоточи на три места, той се опита да притисне раните с ръце, за да спре кръвта, но не успя. Сви се на кълбо, чувствайки как животът му си отива.

Американецът се приближи. Яно почувства допира, докосването от пръсти върху кожата на врата си.

„Иска да ми пререже гърлото!“ — помисли си.

Притиснал с ръце корема си, със събрани лакти, той изведнъж осъзна, че има леко предимство: врагът го мислеше за вече мъртъв. В тази секунди с цялата си останала сила Яно замахна с лакътя си и фрасна американеца в лицето точно под окото, изблъска го назад, нанесе му още един удар с лакът и това го замая. Освободи се от тежестта на тялото му и се нахвърли върху него.

Затъркаляха се в прахта. Яно се вкопчи в гърлото на американеца, но отнякъде върху лицето му се стовари юмрук и му изби два зъба. Той удари врага си с длан под окото, почувства силата на удара и другият мъж изохка. Продължиха да се бият с юмруци и длани, плувнаха в пот, търсеха опора върху пода.

Яно знаеше, че ще умре. Силите го напускаха, болката в корема го изгаряше.

Постепенно по-якият американец като че ли започна да надделява, но Яно си спомни философията на кендо, правилото за абсолютната пустота, и успя да го удари в гърлото. Врагът подскочи, отпусна хватката си и капитанът го изблъска, после рязко се дръпна. Подлъган от собствената си тежест, американецът се изтърколи встрани и Яно го притисна с тялото си. С дясната си ръка напипа кожената ножница, която американеца носеше на колана си, и издърпа ножа, чувствайки стъргането на метала в по-меката материя. Сграбчи врага си за гърлото, изви главата му назад и притисна ножа до гърдите му, между две от ребрата, откъдето лесно щеше да проникне в гръдния му кош. Дръжката бе от дърво и кожа, релефна, малко по-дебела от необходимото, но той бързо свикна с нея, стисна я със силните си пръсти. Почувства как острието се допира до кожата, как тя го задържа за миг, после поддава и то прониква няколко милиметра в плътта. Бе достатъчно да натисне още съвсем леко, за да прониже сърцето на американеца и да изпрати още един враг в гроба.