Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
— Частите на тялото ви не са ваши, та да ги продавате, госпожице — казва той кротко. — Те са свързани в едно цяло, а то принадлежи на Бога.
— Тая дупка принадлежи на всеки, който мож’ да извади два шилинга — настоява тя.
Хенри трепва и бръква в джоба си.
— Ето — казва той и й подава два шилинга. — И ще ви кажа какво искам в замяна.
Тя накланя шава встрани. Пламъче на безпокойство трепва и смущава мъртвешкия покой в очите й.
— Искам от вас… — той замълчава, съзнавайки, че злото на този свят е прекалено неуправляемо, а той — лишен от моралното право да й нареди: „Иди си и недей вече греши!17“ Вместо това полага усилие да се усмихне и да не изглежда толкова строг. — Това, което искам, е да приемете тези два шилинга като нещо, което вече не налага… — още докато думите излизат от устните му, озадаченото й изражение му подсказва, че тя губи нишката на разговора. — Ъъъ… искам да кажа, вместо това, което бихте сторили иначе, за да ги припечелите… — Тя продължава да го гледа смръщено, неразбиращо, прехапала със зъби долната си устна. — Това, което имам предвид… За Бога, госпожице, каквото и да искахте да сторите, не го правете занапред!
Тя незабавно се ухилва от ухо до ухо.
— Разбрано, сър! — и се отдалечава — с далеч по-видимо полюшване на долната част на тялото, отколкото той е забелязвал у почтените жени.
Междувременно Хенри е решил, че това му е достатъчно. Уморен е и копнее за сигурността и приличието, които царят в кабинета му на Горъм Плейс. Приливът на адреналин, който му позволи да се защити от подобния на невестулка дребосък, вече е спаднал, и странните примеси на вълнение които бяха останали като утайка след него вече не са възбуждащи, а просто го замайват.
С тежка стъпка той се отправя обратно към по-приличната част на града, където ще може да спре някой омнибус и да се заеме с предизвикателството да си изясни това, което научи днес. Но докато минава бързо през плетеницата от улички, хвърляйки бързи погледи в задънените улички и нишите с надеждата, че ще намери по-пряк изход от Сейнт Джайлс, той вижда… дали не се лъже? Да, това е просякинята, на която даде пари за храна — вдовицата с мъжа насилник и пет или шест деца.
Тя се е проснала на прага на някаква съборетина, полулегнала настрани, така че всеки може да я види, а полите й се стелят по дузината мръсни каменни стъпала. Зад нея, по-навътре в стаята, се е облегнал мъж, чиято коса е черна и щръкнала като четката на коминочистач. Той е облечен с плетена жилетка и военна куртка, със син шал на врата и широки панталони, на които жената е облегнала глава. Двамата си поделят нова-новеничка бутилка алкохол, разменят си я и се наливат, обзети от задоволство.
Хенри спира като закован и зяпва сцената, която се разиграва под носа му, само на двайсетина крачки разстояние. Прекалено стъписан, за да приближи към мъжа и жената, прекалено вбесен, за да продължи, той не помръдва от мястото си, стиснал юмруци. Между глътките жената го забелязва, и като го познава незабавно, възкликва:
— Я виж, Дъг! Ето го нашия спасител!
Двамата започват да се превиват от смях, кашлят и плюят, устните им са влажни от алкохола.
Хенри стои, изгубил ума и дума, с пламнали страни, забил нокти в дланите си — толкова силно е стиснал юмруци.
— Кажи му да се разкара, Дъг — казва жената, очевидно решила, че този намръщен мухльо й пречи да се наслаждава на пиенето. — Разкарай го оттук.
Грубиянинът прескача тромаво полите й, едва не пада по стълбите и застава пред приятелката си.
— Еееей! — изревава той. Тъй като ревът няма никакъв пряк ефект върху натрапника, той се обръща гърбом и смъква рязко панталоните си оголвайки кокалестия си, бял задник пред стъписания поглед на Хенри. Отново се обръща, с усукани около глезените панталони, и преценява ефекта върху досадника. Какво друго да направи? Без да подозира, че Хенри е скован не толкова от страх, колкото от гледката на чужд пенис, той стисва въпросния отпуснат орган и започва да пръска урина наоколо.
17
Йоан 8:11 — Бел.прев.