Проектът „Медуза“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-070-1
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проектът „Медуза“». Краткое содержание книги:
Когато младият капитан Скот Макей открива в товарния отсек на своя боинг 727 подменен контейнер, натъпкан с неизвестна апаратура, още никой не подозира какво изчадие на зловещата Медуза се е пръкнало на борда… Скоро във вихрения екшън ще се включат пилоти, учени, военни, сенатори, правителството: всички сили са мобилизирани в бясна надпревара с времето, за да предотвратят задействането на проекта „Медуза“, пред който бледнее дори взривът на водородна бомба. Часовниковият механизъм е задействан — и всичко е в ръцете на шепата обречени… да се справят или да загинат заедно с половината човечество.
Двата Ф-16 се плъзнаха под триста метра височина и пилотите започнаха да мярват от време на време водата. На сто и петдесет метра пред тях видимостта се подобряваше леко и те приближиха внимателно на три мили до целта, като летяха само по радар, докато най-сетне забелязаха боинга.
Водещият вдигна ръка, за да предупреди втория, след това бутна леко ръчката на газта и даде знак, че ще подходят отдясно и малко отдолу.
„Скот еър“ 50 — 7:18 вечерта, източно време
Когато стигна до задната част при съоръжението на Роджърс Хенри, Линда очакваше да намери Вивиан заспала.
Ала вместо това я завари трескаво да пише нещо.
— Нека се сетя сама. Това е оплакване до авиокомпанията за безобразното друсане по време на полета и за скапаната вечеря? — закачи я Линда.
— Особено за вечерята. — Усмивката на Вивиан бе по-широка от преди. — Не — посочи тя листите в скута си, — настроена съм позитивно. Записвам си всичко, което се случи, за да мога после да си го припомня по-добре.
Линда й преразказа плана за товарния люк и сподели тревогите си за пейсмейкъра.
— Вивиан, имаше ли някаква представа, че той е правил нещо по пейсмейкъра ти?
Тя поклати глава.
— Не, но си спомних нещо, което бях забравила. Повечето пейсмейкъри не влияят на телевизорите, докато моят винаги побъркваше апарата.
— Телевизора ли? Имаш предвид сигнала?
Тя кимна.
— Невинаги, но често се случваше когато приближа до телевизор, по екрана да се появят снежинки, пулсиращи през няколко секунди. А освен това се сещам и за неговите заплашителни телефонни обаждания. Той сякаш винаги знаеше кога съм се прибрала в апартамента си или къде се намирам. Започнах да си мисля, че ме следи двайсет и четири часа в денонощието, или че е наел детективи.
— Дали това се е дължало на радиопредавателя в пейсмейкъра?
— Очевидно — кимна тя. — Това обяснява нещата. Това също би трябвало да обясни защо се налагаше да сменям батерията му толкова често.
— Аз… не знам много за радио…
Линда клекна до Вивиан, ала рязко наклоняване я отхвърли назад и тя се изтърколи на пода. Изправи се, седна и енергично започна да търка удареното си бедро, където щеше да се появи противна синина.
— Ох!
— Хвани се за моето въже, Линда. Щеше да ме попиташ нещо?
— Да. Надявах се много… нали разбираш, че ще намерим начин да направим онова, което военните обещаваха — да включим някакъв радиопредавател, който да излъчва същия сигнал като твоя пейсмейкър.
— За да има време да се измъкнем, след като изхвърлим бомбата?
— Точно така.
— Няма нужда да се безпокоиш за това — рече тихо Вивиан.
— Има, Вивиан, защото втори път не можем да разчитаме на блъф, когато устройството разбере, че не си до него. То би могло да…
Тя замлъкна, вгледа се в лицето на възрастната жена и внезапно долови намеренията й.
Вивиан бе забила поглед в пода, свила устни. Рязко вдигна глава с изражение на мрачна решителност.
— Има… и по-добър начин.
Силният потрес изкриви чертите на Линда и тя вдигна ръка да възрази.
— Вивиан! Изобщо не си го помисляй! На никой от нас дори и през ум не минава да те пусне да скочиш зад борда, само за да…
Вивиан поклати глава.
— Не, не, не! Не възнамерявам да се самоубивам. Но този път няма да позволя Роджърс да ме победи толкова лесно. Не, Линда, изобщо нямах това предвид.
— Е… добре… защото аз… нямаше да ти позволя да го сториш.
Вивиан протегна ръка, улови китката на Линда и я приближи към гърдите си. Линда се отдръпна леко, по лицето й пробяга смутено изражение, ала Вивиан я дръпна по-силно, а с другата си ръка заразкопчава блузата си.
— Пейсмейкърът, Линда. Искам да го усетиш къде е. Виждала ли си преди такова нещо?
Линда поклати глава.
— Не.
— Ето тук. Не се стеснявай. Сложи ръката си тук и опипай краищата му. Виждаш ли колко плитко под кожата ми е?
Линда се подчини, а след това отдръпна ръка с неудобство.
— Да.
— Сетих за това преди малко. Мислиш ли, че на борда на този самолет имат комплект за първа помощ?
— Ами… да. Сигурна съм, че би трябвало да имат. Защо?
— Защото ти ще ми направиш една малка хирургическа операция и ще отстраниш това нещо.