Светлинка в нощта
- Автор: Спаркс Николас
- Серия: Jeremy Marsh #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-237-2
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светлинка в нощта». Краткое содержание книги:
Лекси Дарнъл работи в местната библиотека. Разочарована от предишните си връзки, тя е решила да прекара живота си в малкото градче.
Срещата им напълно обърква плановете на Джеръми, той е силно заинтригуван от тази красива и откровена жена. А Лекси не може да отрече, че е привлечена от самоуверения журналист.
Ако искат да запазят пламналата неочаквано любов, те ще се изправят пред труден избор, който ще бележи живота им завинаги.
— Какво общо има това с темата?
— Жените обичат приказките. Не всички, разбира се, но повечето от тях израстват с мечтата да намерят мъж, който би рискувал всичко заради тях, да се жертва за любовта си дори и да бъде наранен. — Тя спря и се замисли за момент. — Обожават такива жестове, какъвто направи ти, когато отиде да я търсиш във вилата. Това беше причината тя да се влюби в теб.
— Тя не е влюбена в мен.
— Разбира се, че е влюбена.
Джеръми беше готов да отрече, но само поклати глава.
— Така или иначе, вече няма значение. Тя ще се омъжи за Родни.
Дорис се усмихна леко.
— Няма такова нещо. Но преди да си помислиш, че ти го е казала, за да те отблъсне от себе си, искам да те уверя, че причината е друга. Целта е била да ти покаже, че ето — ти си заминаваш, но тя няма да лежи будна по цели нощи и да чака да я потърсиш. — Дорис замълча, за да му даде възможност да осъзнае чутото, после добави: — Но не мисля, че си й повярвал, нали?
Той се замисли над думите й. Спомни си какво бе казала Лекси за Родни, когато говориха за него. И внезапно осъзна, че наистина не й бе повярвал.
Дорис се пресегна през масата и хвана ръката му.
— Ти си добър човек, Джеръми. И заслужаваш истината. Ето защо дойдох при теб. — Пусна ръката му и стана.
— Трябва да гоня влака. Ако не се върна тази вечер, Лекси ще заподозре нещо. Не искам да знае, че съм идвала при теб.
— Толкова път за един ден! Трябваше да ми се обадиш по телефона.
— Можех. Но исках да те гледам в очите, докато говорим.
— Защо?
— Исках да разбера дали и ти я обичаш.
Тя го потупа по рамото, после тръгна към коридора и взе чантата си.
— Дорис — повика я той.
— Да? — обърна се към него тя.
— Намери ли отговора, на който се надяваше?
Тя се усмихна:
— Въпросът е дали ти си го намерил.
22.
Джеръми започна да обикаля стаята като луд. Трябваше да помисли, да разгледа всички възможности, преди да предприеме нещо.
Прокара ръка по косата си и поклати глава. Нямаше време за колебания. Не и след като знаеше истината. Трябваше да се върне. Да хване първия полет и да я намери. Да говори с нея, да се опита да я убеди, че когато й призна любовта си, беше сериозен като никога досега. Да й каже, че не може да живее без нея и ще направи всичко необходимо, за да са заедно.
И преди застаналата на тротоара Дорис да намери такси, той вече набираше номера на аерогарата. Оттам го оставиха да чака цяла вечност. С всеки момент раздразнението му растеше. Най-после го свързаха и той научи, че последният полет до Райли е след деветдесет минути. Дори и в хубаво време не беше сигурен, че ще хване веднага такси и ще успее, но искаше да опита, иначе трябваше да отложи пътуването си за утре.
Втурна се към гардероба, извади сака, хвърли вътре дънки, две ризи, чорапи и бельо, облече якето, пъхна мобилния телефон в джоба, грабна зарядното и се огледа. Лаптоп? Не, нямаше да има нужда от него. Какво друго?
О, да. Хукна към банята и провери тоалетния си несесер. Сети се за самобръсначката и четката за зъби и ги взе. Угаси лампите, изключи компютъра и грабна портфейла. Установи, че има достатъчно пари да стигне до летището. Засега това беше достатъчно. Забеляза дневника сред другите книжа. Измъкна го и го сложи в сака, отново се огледа, но накрая махна с ръка. Нямаше време за повече. Грабна ключовете от масата до вратата, огледа се за последен път, излезе, заключи и хукна по стълбите.
Спря такси, каза на шофьора, че бърза, настани се отзад с въздишка, надявайки се на късмета си. Дорис беше права: снегът затрудняваше движението и когато заседнаха на моста над Ийст Ривър, той изруга под нос. За да спести време при системите за сигурност, свали колана на дънките и го прибра в сака. Шофьорът го наблюдаваше в огледалото за обратно виждане. По лицето му се четеше отегчение и въпреки че го уверяваше, че бърза, не се напрягаше много. Джеръми стисна зъби. Нямаше да бъде в негова полза, ако го ядосаше.
Минутите течаха. Спряла временно, снежната вихрушка се завъртя отново над града, намалявайки още повече видимостта. До полета оставаха четирийсет и пет минути.
Автомобилите отново забавиха ход и Джеръми погледна с въздишка часовника си. Трийсет и пет минути. След десетина минути стигнаха изхода на летището и се насочиха към терминала.
Най-после.
Преди още да е спряло таксито, отвори вратата и хвърли двайсетачката към шофьора. Влезе в терминала и веднага се насочи към таблото за заминаващите самолети, за да види на кой изход трябва да отиде. Нареди се пред гишето да вземе електронния си билет и хукна към мястото за проверка. Сърцето му се сви, като видя дългата опашка, но в същия момент откриха втори пункт и той реагира бързо. Опашката се раздели на две, половината тръгнаха към новия пропуск, ала той успя да се нареди сред първите.