Отстъпница

— Но… нима никой не разбира колко е опасен?

Той разпери ръце.

— Не. Дори онези, които виждат влиянието му върху обикновените хора, предполагат, че не е по-лош от питиетата, ако се взима в умерени количества. — Дориен я погледна. — Ако наистина е опасен, лейди Винара трябва да го обяви на всеослушание.

Сония въздъхна.

— Това никога няма да стане, освен ако магьосниците не се съгласят да бъдат изследвани. Онези, които приемат роет, ще откажат, а няма да е честно да подложим на риск от пристрастяване останалите.

— Това може да се промени. Трябва ти само някой магьосник, който да се опита да го спре и да открие, че не може. — Дориен я погледна замислено. — Ще поразпитам наоколо. Възможно е вече да има такива, които са стигнали до този етап, но се срамуват да си признаят.

Сония му се усмихна едва-едва.

— Благодаря ти.

— Само това ти трябва — още един спешен проблем за разрешаване — додаде той и на лицето му се появи колебливо изражение.

— Какво има? — попита тя.

— Просто… Ами… Знаеш ли, че парфюмът, който си слагащ е направен от цветове на

роет?

Сония се спря и го зяпна.

— Не…

Той погледна виновно настрани.

— Трябваше да ти кажа по-рано. Преди седмица-две ходих в парфюмерията и разпознах миризмата. Затова попитах от какво е направен.

Сония затвори очи и поклати глава.

— От всички парфюми да си купя точно такъв. Просто защото трябваше да изглеждам заинтригувана. Явно ще трябва да го изхвърля.

— Ще е жалко.

Тя примигна и го погледна въпросително. Забеляза развеселено, че той избегна погледа ѝ.

— Харесва ли ти?

Той я погледна, после отново извърна глава.

— Да. Ти никога не си използвала парфюми. Много е… приятно.

Сония се усмихна и отново закрачи. Двамата излязоха от жилищните помещения на магьосниците и се запътиха към Университета.

— А ти какво търсеше в парфюмерията? Купуваше подарък за Алина?

Той заклати глава, но бързо се спря.

— Исках да взема нещо за Тилия. За Церемонията по приемането.

— Аха. — Тя кимна. — Нещо различно от обичайната луксозна писалка?

През останалия път до каретата той мълчеше, като най-вероятно размишляваше върху това колко е пораснала дъщеря му и как скоро ще стане ученичка. Сония си спомни как се беше чувствала тя, когато Лоркин даде своята клетва и получи първия си комплект мантии. Гордостта, която беше изпитала тогава, бе помрачена от спомена за това как тя бе нарушила своята клетва и за деня, когато цялата Гилдия се беше изредила покрай нея и Акарин, разкъсвайки мантиите им в символичен жест на отхвърляне, преди да ги изпратят в изгнание.

И също както онзи път, тя потисна спомена. Лоркин може и да бе отишъл да живее в скрития град на бунтовниците, но досега не бяха водени сериозни разговори за изпращането му в изгнание заради решението му. Което бе доста успокояващо. Ако Гилдията смяташе, че той може да намери пътя си към дома, значи на самата нея щеше да ѝ е по-лесно да го повярва.