Очи от рая

Аз не бях в банята, нито във ваната или в крана на чешмата. Не надничах към нея от огледалото над главата й и не подскачах, придобила микроскопични размери, по четките за зъби на Линдзи и Бъкли. Необяснимо как, болката за близките ми и въпросите „Щастливи ли са?“, „Ще останат ли родителите ми заедно?“ „Ще се научи ли Бъкли да споделя?“ „Ще се излекува ли баща ми напълно?“ вече не ме измъчваха така силно и ми се искаше те да не тъгуват толкова много за мен. Макар и да знаех, че болката все пак ще си остане. Както и тяхната скръб. Завинаги.

На първия етаж Хал беше хванал китката на Бъкли, който държеше четката за ударни инструменти.

— Просто минаваш леко по барабана.

Бъкли го направи и погледна към Линдзи, която седеше на дивана срещу него.

— Супер, Бък — каза тя.

— Като гърмяща змия.

Хал хареса сравнението.

— Точно така — съгласи се той и се замисли дали да не сформира своя джаз банда.

Мама се върна долу. Влизайки в стаята, тя срещна погледа на баща ми. Опита се да му обясни с жестове, че е добре, просто и трябва време да свикне с въздуха, както при голяма надморска височина.

— Внимание, внимание! — провикна се баба от кухнята. — Заемете местата си, Самюъл има да направи едно съобщение.

Всички се засмяха и се наместиха по-удобно. Преди да са се затворили в себе — беше им трудно да бъдат заедно, въпреки че го искаха — Самюъл влезе в стаята заедно с баба Лин. Тя носеше поднос с чаши за шампанско, които трябваше да бъдат напълнени в подходящия момент.

Той хвърли бърз поглед на Линдзи и каза:

— Лин ще ми помогне с наливането.

— Спец е по тази част — обади се мама.

— Абигейл? — чу се отново гласа на баба.

— Да?

— Радвам се да те видя.

— Давай, Самюъл — намеси се татко.

— Искам да кажа, че съм щастлив да бъда тук заедно с всички вас.

Но Хал познаваше брат си.

— Давай, ораторе. Бък, удари барабана за кураж.

Този път Хал остави Бъкли да се справи без негова помощ.

— Искам да кажа, че съм щастлив, че мисис Салмън си е у дома и че мистър Салмън също си е у дома, и че имам честта да се оженя за красивата им дъщеря.

— Добре казано! — възкликна татко.

Мама стана и взе подноса от баба Лин, после заедно раздадоха чашите.

Гледах как семейството ми пие шампанско и си мислех, че животът им се върти около моята смърт, разделен на „преди“ и „след“. Но когато Самюъл се осмели да целуне Линдзи пред цялото ми семейство, аз видях, че се откъсват от нея и поемат по своя път.

Това бяха скъпите за мен кости, които растяха, съединяваха се и запълваха празнината, останала след моята смърт — връзки, понякога крехки, понякога изградени на висока цена, но в повечето случаи прекрасни. Това се случи, след като си бях отишла. Започнах да виждам нещата по начин, който ми позволи да приема света, въпреки че мен ме нямаше в него. Събитията, породени от моята смърт, бяха само костите, които един ден щяха да се покрият с плът и да се превърнат в тяло. Цената на това вълшебно тяло беше моят живот.