Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
Той кимна по-енергично, а тя набра номера и му подаде слушалката.
Фил Найт се поколеба, преди да отговори. Прецени, че най-много една или две стюардеси все още са в съзнание, докато изсмукваха последния кислород от бутилките си, но любопитството надделя. Той вдигна слушалката към ухото си и се стресна, когато чу гласа на Логан от другата страна. Отново погледна към екрана на монитора. Логан вече не се виждаше.
— Имам достатъчно бутилки — започна лекарят, — които да ми осигурят достатъчно време, за да разбия вратата и да те убия на място, а тук има друг пилот, който да поеме самолета, но… въпреки това ти предлагам сделка.
— Какво? — каза Фил Найт след няколко секунди напрегнато мълчание. — Каква сделка?
— Незабавно свали височината в салона, така че да можем да дишаме, и ние… ще те оставим на мира. Но… трябва да обещаеш, че наистина отиваш в Лондон или на някое приемливо място.
— Точно в Лондон отивам, по дяволите! Вече ти казах.
— И без повече номера?
— Добре.
— И включи тези екранчета… подвижната карта, от която се разбира къде сме, за да сме сигурни, че изпълняваш условията.
— Предполагам, че мога да го направя.
— И така… разбрахме ли се? — попита Брайън.
Последва нова тишина, докато Фил Найт се бореше с бученето в главата си и обмисляше условията. Никакви опити за насилствено влизане в кабината срещу кислород. Така или иначе, можеше да загази сериозно, ако някой от пътниците започнеше да съди „Меридиън“, че ги е накарал да припаднат, и това беше по-добро решение.
— Разбери, Логан — отвърна Фил, — ако се отметнеш от думата си, просто ще отворя дюзата, височината в салона ще скочи на 11 700 метра и вие почти незабавно ще изгубите съзнание.
— Да. Разбирам. Естествено, аз ще успея да вляза и да ти счупя врата, преди да припадна, но добре. Договорихме ли се?
— Стига да спазваш условията — отвърна Фил, а в главата му все още отекваше гласът на предпазливостта.
Той чу женски глас, който мърмореше нещо за кислородните маски на пътниците, после гласът на Логан се върна в слушалката.
— Добре. Ти си натиснал някакъв прекъсвач за маските на пътниците, нали?
— Да — отвърна колебливо Фил.
— Включи го.
Преминаха няколко секунди, после в горната палуба се чу внезапен шум, когато гумената джунгла от жълти кислородни маски се изсипа от тавана над седалките.
— Добре. Върнах го. Спуснаха ли се маските?
— Да. Надявам се да не си убил някого. Няма никой буден, който да сложи маските.
— Имам правото да правя всичко необходимо, за да прекратя бунт на самолета си — отсече Фил.
— Върни налягането в салона. Бързо. Искам ушите ми да започнат да пукат веднага! — добави Брайън.
Фил Найт се протегна към таблото над главата си и завъртя необходимите ключове, а очите му се върнаха към висотомера на салона, за да потвърдят, че налягането в самолета започва да се повишава, а относителната височина в салона да пада.
— Добре. Връщам налягането.
— Сигурно десетина души ще получат гърчове от кислородна недостатъчност, глупак такъв. Известно ли ти е?
— Майната ти, Логан! И без това отиваш в газовата камера за въздушно пиратство и убийство. На теб известно ли ти е, а?
За няколко секунди се възцари тишина, докато всеки обмисляше положението си и безполезността от собствената си ярост.
— Виж — обади се Брайън, — преди малко каза, че не искаш да се самоубиваш.
— Разбира се, че не искам да се самоубивам!
— Значи имаш план и аз искам да знам какъв е. Защо обърна, когато ти казахме да продължиш към Кейптаун?
Фил Найт изсумтя в слушалката.
— Беше твърде зает със заплахи, за да ме чуеш, Логан. Нямахме достатъчно гориво, за да стигнем до Кейптаун. Много просто. Връщаме се в Лондон, както ти казах, и дори при това положение, ако ми се наложи да заобикалям заради лошо време, може да се наложи да кацнем в Париж.
Брайън погледна покрай Джени към горната палуба. Все още никой от пътниците не се беше раздвижил, но той вече трябваше да прочиства ушите си. Значи налягането се увеличаваше.
— Трябва да направиш съобщение по уредбата хората да прочистят ушите си — каза Брайън.
— Теб повече те бива по гневните призиви за бунт — отвърна Фил. — Ти си го направи.
На устата на Брайън напираха няколко обидни отговора, но той съзнаваше, че току-що постигнатото съгласие с командира може да се окаже крехко, затова успя да се овладее и да не изкрещи.