![На лов за Атлантида [calibre 2.62.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/8/5/na-lov-za-atlantida-calibre-2-62-0-download.jpg)
На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]». Краткое содержание книги:
- Ами хората в Атлантида? - попита Нина. - Моите приятели все още са там.
- Там и ще си останат - отвърна Куобрас.
- Какво? Почакайте, ние се споразумяхме...
Куобрас я хвана, придърпа я към себе си и изсъска в лицето ѝ:
- Споразумяхме се да спасим хората на този кораб, д-р Уайлд. А приятелите ви не са на този кораб. Ако възразявате, ще заповядам да разстрелят екипажа. Ясен ли съм?
- Да - каза Нина мрачно.
- Д-р Уайлд - извика Матюс, когато един от хората на Куобрас го блъсна с оръжието си да последва останалите от моряците, - имате ли семейство, с което да се свържа?
- Не, страхувам се, че не - въздъхна тя. - Само... ако видите Еди, кажете му, че ще му изпратя картичка.
Матюс погледна объркано, но нямаше време да каже нищо, преди да го побутнат отново. Куобрас махна с ръка към собствения си кораб.
- А сега, д-р Уайлд, ако се качите на борда на моя кораб... можем да обсъдим местоположението на последния атлантски храм.
Макар и три четвърти пълен със студена, тъмна вода, истинският храм на Посейдон бе далеч по-впечатляващ от копието му в Южна Америка.
- Невероятно е - каза Кари с благоговение при вида на великолепието, което ги заобикаляше. Над нея, чак до върха на извития таван, се издигаха редици от тънки листове, украсени със злато, сребро и орейхалк. - Виж покрива! Целият е облицован със слонова кост, точно както го описва Платон.
- Невероятно не е думата, която аз бих използвал - каза Чейс и доплува до нея. - Изглежда така, сякаш е било вътре в нечий гръден кош. Онзи тип, който направи филма “Извънземното’', със сигурност щеше да го хареса. - Той светна друг фенер и плъзна лъча наоколо. Освен осветените участъци, залата бе озарена сега от мек оранжев блясък. Главата на Посейдон се издигаше над водата и ги гледаше заплашително с празни златни очи. - Откриваш ли някакъв начин за излизане?
- Не, а ти?
Чейс посочи към южния край на залата.
- Това е точно като другия храм, съвсем същият е. Обзалагам се, че ако тръгнем надолу, ще открием същите Предизвикателства.
- Значи има проход? Можем ли да излезем по този начин?
Той поклати глава.
- Проходът е на нивото на пода, забрави ли? Има трийсет стъпки утайка над изхода.
- Може би все пак трябва да опитаме. Щом като покривът е непокътнат, все трябва да има начин водата да влиза. Можем да излезем по същия начин.
- Съществува по-бърз начин. - Чейс вдигна един от експлозивите.
- Не, опасно е - възрази тя. - Ако избиеш дупка, може всичко да се срути!
- Не възнамерявам да разрушавам всичко. Виж. - Той доплува до един участък от стената, където декоративната слонова кост бе счупена, разкривайки гол камък. - Трябва само да направим дупката достатъчно голяма, за да можем да минем през нея - дори само преместването на един от тези блокове би било достатъчно.
- Надявам се, че бомбата ти няма да събори целия покрив.
Чейс вдигна рамене, доколкото водолазният костюм му позволяваше.
- Е, какво е животът без малко риск? - Той насочи светлината на прожектора към оголените камъни и огледа спойките между тях. Както в Бразилия, и тези бяха издялани толкова идеално, че не бе нужен хоросан, за да ги държи плътно един към друг, собствената им тежест поддържаше структурата. Като разчовърка цепнатината между тях с ножа си, той откри, че върхът е пробил навътре само няколко милиметра.
- Трябва да намерим най-слабото място, където да сложим експлозивите. - Той се дръпна от стената и огледа отдолу до горе статуята на Посейдон. - Толкова е голям, че темето му стига до тавана...
Кари изглеждаше впечатлена.
- Чел ли си Платон?
- Мислех, че съм длъжен. Но виждаш ли? Ако се изкатерим до главата на статуята, можем да поставим експлозивите точно под върха на покрива. Блоковете на стената по-долу носят тежестта на всичките останали над тях, поддържайки ги на мястото им, но на върха освен гравитацията няма нищо, което да ги държи.
- И двайсет и пет атмосфери водно налягане - подчерта Кари. - Ако направиш дупка в самия връх, ще наводниш целия храм. Ще го унищожиш - а по всяка вероятност, нас също.