Кодекс 632 [bg]

— Каква прелест! — ахна Мадалена. — Извади чинийка и постави сладкишите в нея. — Какво предпочитате?

— За вас са.

— О, не, не бива да прекалявам. Лекарят ми е забранил храни, богати на холестерол. — Протегна ръка с чинийката към него. — Вземете си, моля.

Томаш избра duchesse, сладкишът наистина изглеждаше вкусен. Мадалена се спря на palmier.

— Какво ще кажете за избора ми? — попита той, наслаждавайки се на тортата си.

— Чудесен е. Искате ли чай?

— Не, благодаря.

— Приготвих го преди малко — настоя тя.

— Е, в такъв случай…

Госпожата отиде до кухнята и малко след това се върна с поднос, върху който бяха поставени зелен чайник, две чаши от стар порцелан и метална захарница. Беше черен чай, който не допадаше твърде на Томаш, но той отпи примирено и кимна, за да покаже, че го намира за много добър.

— Онзи ден си мислех за вас — сподели Мадалена, когато привърши palmier.

— Така ли?

— Истина е. Споменах пред сина си, по-големия, че ще се радвам да видя труда на баща му, издаден в книга. Разказах му, че е идвал тук един младеж от университета да издирва документите, но повече не се е обаждал.

— Ами ето ме.

— Да. Имате ли вече онова, което искахте.

— Имам почти всичко. Остава да видя какво има в сейфа.

— А, да, сейфът. Но нали ви казах, че не знам кода.

— Кодът е цифров, нали?

— Да.

— И вие ми казахте миналия път, когато бях тук, че е нужно да се открият ключовите думи; тогава просто обръщаме всяка буква в цифра според азбучната им поредност.

— Да, съпругът ми винаги така правеше.

— Едно е а, две — b, три — с, и така нататък.

— Точно така.

— И азбуката е португалската, нали?

— Португалската азбука ли?

— Да, без k, у или w.

— Ами да. Моят Мартиньо ползваше само нашата азбука, без разните му там чужди букви, които се срещат сега по вестниците.

Томаш се усмихна.

— Тогава вече знам кои са ключовите думи.

— Наистина ли? — учуди се Мадалена. — Как разбрахте?

— Спомняте ли си онзи шифър, който ми дадохте?

— Онези разбъркани букви ли?

— Да.

— Спомням си, разбира се. Пазя ги ето там.

— Дешифрирах го и получих отговора.

— Така ли?

— Искате ли да опитаме?

Мадалена Тошкано отведе госта до стаята. Както и миналия път, всичко беше наопаки. Леглото стоеше неоправено, имаше разхвърляни дрехи по земята и стола и из въздуха се носеше същата сладникава миризма, може би не чак толкова тежка като предишния път, но все така неприятна. Застанаха пред сейфа и Томаш прелисти бележника си. Ключовите думи бяха надраскани нечетливо на хартията, като под всяка буква стоеше съответната цифра: