Фламандският майстор
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Фламандският майстор». Краткое содержание книги:
В края на петнадесети век художникът превръща своята картина „Шахматната партия“ в ребус, чието решение може да разкрие тайната около убийството на един благородник — и да промени няколко реда в учебниците по история.
В края на двайсети век една млада жена — реставратор на художествени произведения, един търговец на антикварни предмети и един ексцентричен шахматист обединяват усилията си, за да разрешат загадката. Но тайната, закодирана в картината преди пет века, не е загубила смъртоносната си сила. Разгадаването й въвлича героите в опасна игра на шах с неизвестен противник, в която залогът е човешки живот.
Елегантна и остроумна салонна мистерия за живота, изкуството и шахматната игра… Влудяващо увлекателна. Ню Йорк Таймс
— Какво става? — попита тя.
— Скоро ще разберете.
— Какво означава това, че офицер взема пешка?
Прелитащите светлини се плъзгаха по смръщеното лице на Муньос.
— Означава — каза той, — че черната дама се готви да елиминира още една фигура.
Хулия примигна, зашеметена от новината. Тя сграбчи ръката на Муньос със замръзналите си пръсти и го погледна уплашено.
— Трябва да предупредим Сесар.
— Има време — каза Муньос.
— Къде отиваме?
— В Пенхамо. С едно „х“.
Когато таксито спря пред шахматния клуб, навън продължаваше да вали проливно. Муньос отвори вратата, без да пуска ръката на Хулия.
— Да вървим — каза той.
Тя го последва покорно нагоре по стълбите към залата. Вътре имаше все още няколко играчи, но директорът Сифуентес не се виждаше никъде. Муньос я преведе през залата и се упъти право към библиотеката.
Вътре, сред трофеи и грамоти, имаше много остъклени шкафове, пълни с книги. Муньос пусна ръката на Хулия, плъзна встрани стъклената вратичка на един шкаф и извади тежък, подвързан с кожа том. На гърба на тома имаше надпис с поизтрити от времето златни букви. Озадачената Хулия прочете: „Шахматен седмичник. Четвърто тримесечие.“ Годината не се четеше.
Муньос постави книгата на масата и запрелиства страниците, отпечатани на евтина хартия. Шахматни задачи, анализи, репортажи от турнири, стари снимки на усмихнати победители в бели ризи, костюми и вратовръзки, подстригани по тогавашната мода. Когато стигна до едно двустранично фолио с много снимки, той спря, обърна се към Хулия й каза:
— Разгледайте ги внимателно.
Тя се приведе над снимките. Бяха лошокачествени, на всяка от тях имаше по една група шахматисти, които позираха пред обектива. Някои държаха купи или грамоти. Тя прочете заглавието: „Втори национален турнир за купата «Хосе Раул Капабланка»«.
— Не разбирам — прошепна тя.
Муньос посочи една от снимките. На нея имаше група момчета — две от тях държаха малки статуетки; другите четири се взираха сериозно в обектива. Под снимката пишеше: »Финалистите в юношеската лига“.
— Познавате ли някого? — попита Муньос.
Хулия се зае да разучава лицата едно по едно. Само едно, на момчето най-вдясно, й се стори бегло познато. Момчето беше шестнайсет или седемнайсетгодишно. Косата му беше сресана назад, беше със сако с вратовръзка, на единия си ръкав имаше траурна лента. Взираше се в обектива със спокоен, интелигентен поглед, в който като че ли се криеше и искрица предизвикателство. Тогава Хулия го позна. Посочи го с треперещия си пръст и погледна към Муньос. Той кимна.
— Да — каза той, — това е невидимият ни противник.
14.
Светски разговор
— Намерих го, защото знаех какво да търся.
— Какво? Искате да кажете, че сте очаквали да го откриете?
— Струваше ми се много вероятно.