Алената кампания [bg]

Таниел се навъси.

— Не е възможно един-единствен човек да е от такова значение.

— Всеки човек е от значение. Понякога за нещо дребно. В други случаи може да повлияе на изхода от война. А ти… ти не си човек. Вече не.

— Нима? Какво съм тогава? — попита Таниел. Колкото повече говореше Михали, толкова по-малко смисъл имаше в думите му.

Готвачът го погледна замислено.

— Не мисля, че съществува съответстваща дума. Все пак си първи по рода си. Станал си като Жулин.

Таниел чу собственото си рязко вдишване.

— Аз не съм предей.

— Не. Не точно. Все пак не си безсмъртен. Но пък Жулин също не е. Тя просто е неостаряваща. Не мисля, че твоята магия би ти позволила да останеш вечно млад. Дори и с помощта на Ка-поел. Но ти си барутният еквивалент на предей.

— Това е нелепо. И като стана дума… къде е Ка-поел?

— Крие се. Предложих ѝ закрилата си — с известни резерви, естествено. От нея ме побиват тръпки. Тя не прие. В даден момент обаче може да се нуждая от помощта ѝ.

Таниел разтри слепоочията си.

— Още вино?

— Мисля, че пих достатъчно.

— Както желаеш. — Михали си наля поредна чаша. Бузите му бяха леко зачервени — единственият знак, че е изпил седем чаши. Таниел забеляза, че бутилката продължава да е все така пълна.

— Ти каза, че си способен да надзърташ в бъдещето — рече барутният маг. — Какво ще стане, ако се извиня на майор Доравир?

Михали се взираше в чашата си.

— Раздвижване. Това виждам. Малко събитие, но то размества нещата. Разколебава несъмненото. А точно сега несъмненото не вещае нищо добро за нас.

Таниел грабна перодръжка и припряно започна да пише на гърба на Етановото писмо. Надраска набързо няколко изречения и попита:

— Можеш ли да отнесеш това до Рикар Тамблар? Не мога да използвам пощата. Ако някой от щаба действително е замесен, той ще има очи навсякъде.

— Бих могъл да го изпратя по едно от момичетата си — каза Михали и взе писмото.

— Благодаря ти. Знаеш ли къде мога да намеря майор Доравир?

— Случайно зная.