Третата тайна [bg]

— Обзавеждането дарих за благотворителни цели, а останалото е при мен.

— Прегледа ли това, с което разполагаш?

— Естествено — спокойно излъга Мичънър.

— И не откри нищо от отец Тибор, така ли?

— Ще ми повярвате ли, ако отговоря?

— А защо да го правя?

— Защото съм твърде добър човек.

Валендреа замълча, Мичънър също потъна в мислите си.

— Какво разбра в Босна? — попита след известно време папата.

Смяната на темата не убягна от вниманието на Мичънър.

— Разбрах, че не трябва да се катеря по върхове по време на буря — отвърна той.

— Започвам да разбирам защо Климент те е ценял толкова много — поклати глава Валендреа, демонстрирайки както духовитост, така и пъргав ум. — А сега отговори на въпроса ми.

Мичънър извади от джоба си бележката на Ясна и му я подаде.

— Това е десетата тайна на Междугорие.

Тосканецът пое листчето, прочете съдържанието му и стреснато го погледна. От устата му излетя странен звук — нещо средно между стенание и ръмжене, после, без никакво предупреждение, той се втурна напред, сграбчи го и го разтърси.

— Къде е възстановеният превод на Тибор? — просъска с яростен блясък в очите той.

Макар и изненадан от внезапната атака, Мичънър успя да запази самообладание.

— За мен думите на Ясна са лишени от съдържание — промърмори той. — Защо ви безпокоят толкова много?

— Нейните дрънканици не означават нищо! Искам факсимилето на отец Тибор.

— Защо станах обект на физическо нападение, след като текстът е безсмислен?

Валендреа се осъзна и го пусна.

— Преводът на Тибор е собственост на църквата и аз искам да бъде върнат на мястото му!

— В такъв случай трябва да изпратите швейцарските гвардейци да го открият.

— Давам ти четирийсет и осем часа! Ако документът не бъде тук след изтичането на този срок, ще поискам заповед за арестуването ти!

— По какви обвинения?

— Кражба на ватиканска собственост. Ще те предам и на румънските власти. Те проявяват жив интерес към срещата ти с отец Тибор!

Изрече тези думи тежко, с авторитета на папа.

— Убеден съм, че те ще проявят подобен интерес и към вашата среща с него — кротко отбеляза Мичънър.

— Каква среща?

На всяка цена трябваше да покаже на Валендреа, че знае повече.

— Напуснали сте Ватикана в деня на убийството на отец Тибор.

— И къде съм заминал, след като знаеш всичко?

— Знам достатъчно.

— Нима наистина вярваш, че този блъф може да мине? Нима си въобразяваш, че можеш да замесиш папата в разследването на някакво убийство? Ако е така, значи дълбоко се заблуждаваш.

— Не сте били сам — опита още един блъф Мичънър.

— Тъй ли? Да чуем тогава с кого съм бил.

— Ще се въздържа до разпита в полицията. Но мога да ви гарантирам, че румънците ще бъдат дълбоко смаяни.