Преместването на Марс [Moving Mars]

Направих гримаса.

— Съзнавате ли колко са важни следващите няколко години? — попита Мендоса.

Не отговорих.

— Не знам и половината от това, което бих искал да знам. Вие може би знаете повече от мен. Можете да бъдете част от отбора, от основните фигури в този период от историята. А аз винаги ще бъда в периферията като човек за предаване на послания. Но със сигурност знам едно — хората по върховете са уплашени. Никога не съм бил свидетел на такова объркване и неразбирателство. Дори мислителите са на различни мнения. Разбирате ли колко необичайно е това?

Съзнанието ми се беше отърсило от шока, но продължавах да го гледам мълчаливо.

— Нещо изключително могъщо ще бъде създадено. На всеки няколко поколения науката причинява това — пъха ни нещо в ръцете, за което не сме подготвени. Много хора си мислят, че вече нищо не може да ни изненада. Е, поне управляващите и мислителите ясно виждат, че трябва да сложим всичко в ред и трябва да го направим преди да се появи голямото нещо, каквото и да е то.

Осъзнах, че всичко досега е било детска игра и дребни сметки и стомахът ми се сви.

— Ако земните ни работи не са в ред, а някои млади и незрели човешки същества открият и започнат да използват тази нова сила, каквато и да е тя… Лидерите в Сиатъл, Токио и Пекин смятат, че можем да се самоунищожим.

Мендоса се намръщи така, сякаш току-що беше казал на някое от децата си, че е много болен.

— Десетилетия бях изолиран от обществото във Вашингтон. Аз съм мормон и не съм преминал терапия, но досега съм се справял с всичко. Ако някой разбере за нашия разговор, може да загубя това, за което съм се борил — социално положение, власт и влияние.