Потапяне в слънцето [Sundiver - bg]

Нилсен загрижено го погледна.

— Нали не предлагате Съветът Терагенс да се забърка със Законите за условниците? Ами че това ще е чисто самоубийство! Обществеността никога няма да застане на негова страна!

Джейкъб тъжно се усмихна.

— Така е. Дори чичо Джеймс ще го признае. Днешните граждани изобщо не се замислят за промяна на статута на условниците и Терагенс няма никакво влияние по този въпрос.

Но какво точно влиза в юрисдикцията на Съвета? Администрирането на колониите извън Слънчевата система. В бъдеще той ще поеме всички междузвездни въпроси. И именно тогава ще могат да се намесят в проблема със Законите за условниците, поне символично, без да нарушават нечие спокойствие.

— Не ви разбирам.

— Ами, предполагам, че не сте чели Олдъс Хъксли20, нали? Не? Неговите произведения все още са били популярни по време на раждането на Хелън… И ние с братовчедите ми трябваше да изучаваме някои от тях — понякога беше ужасно трудно заради непознатата епоха, но си струваше. Този човек е бил страшно проницателен и остроумен.

Та старият Хъксли е написал „Прекрасният Нов свят“…

— Да, чувал съм. Някаква антиутопия, нали?

— Нещо такова. Трябва да го прочетете. Има някои странни пророчества.

В този роман той изобразява общество, което въпреки някои неприемливи страни, има своята вътрешна логика и собствена форма на морал — сроден с кошерната етика, но все пак етика. Когато човек не отговаря на изискванията на обществото, какво според вас прави с него измислената Страна на Хъксли?

Нилсен свъси вежди, като се чудеше накъде води всичко това.

— В страна, подобна на кошер, така ли? Предполагам, че различните биват убивани.

Джейкъб повдигна показалец.

— Не, не точно. Както я представя Хъксли, тази страна има своеобразна мъдрост. Водачите й съзнават, че са изградили нестабилна система, която може да се разпадне пред някаква неочаквана опасност. Те разбират, че различните са някакъв контрол, резерва, на която да разчитат в трудни моменти, моменти, в които нацията се нуждае от всичките си ресурси.

Но в същото време те не могат да ги оставят да заплашват стабилността на обществото.

— И какъв е изходът?

— Изолират ги на острови. И им позволяват необезпокоявано да извършват социални експерименти.

— На острови значи, а? — Нилсен се почеса по главата.

— Невероятна идея. Всъщност тъкмо обратното на онова, което ние вече правим с извънземните резервати — прогонваме условниците от определени райони и позволяваме на извънземните да живеят сред гражданите.

— Непоносимо положение — измърмори Джеймс. — Не само за условниците, но и за извънземните. Кантът Фейгин преди малко ми каза, че ужасно му се иска да посети Лувъра, Агра или Йосемитския парк!

— Всяко нещо с времето си, Приятелю-Джеймс Алварес — напевно произнесе Фейгин. — Засега съм признателен на съдбата, която ми позволява да посещавам това кътче от Калифорния, незаслужена и прекрасна награда.