Флотът на прокълнатите
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Флотът на прокълнатите». Краткое содержание книги:
Но Стен няма да се предаде без бой.
Атаго изобщо не занимаваше ума си с подобни грижи — ако Кавит не паднеше скоро в ръцете й, самата тя съвсем сигурно щеше да падне от поста си.
Ракетата още се ускоряваше, когато се стовари на някакви си петстотин метра от укреплението — водеше я особено изкусен оператор. Ударната вълна размаза каквито развалини бяха останали около форт Ш’аарл’т в радиус един километър.
Когато ракетата се заби, Стен се надигаше от креслото пред командния пулт. Изведнъж се озова залепен за стената на два метра оттам, и то в непрогледен мрак. Забръмча генератор и се включи резервното осветление. Всичко пред очите му беше двойно. Във въздуха подскачаха прашинки.
Затътри се обратно към пулта.
— До всички постове. Докладвайте!
Изуми се, че те наистина докладваха.
Естествено трусът беше още по-жесток горе, в кулите. На Тапиа й течеше кръв от носа и ушите. Но оръдието й беше годно за бой, също както в кули А и Д. Видеовръзката с противопехотната кула на Килгър изчезна, обаче можеха да се чуват.
Докато Стен проучи положението, анализът на Фос показа какво ги е халосало.
— Много мило — подхвърли Стен. Ушите му звъняха и и той, и останалите говореха ненужно високо. — Какво ще стане при пряко попадение?
— Нямам такава програма — отвърна Фос.
— Наистина много мило. Ще можеш ли да ни предупреждаваш?
— Не за момента на изстрелването. Но двата монитора ще се редуват в стрелбата. Доста време минава, докато презаредят. Щом някой от тях е готов, ще давам сигнал… И като говорим за това — Фос се взря в един екран, — другият гадняр се кани да си опита късмета.
На Стен му стигна времето да нареди на всички екипи да се смъкнат в дежурните стаи, преди да долети втората ракета. Тази се отклони почти с цял километър и сътресението май не беше по-лошо, отколкото да те цапардоса Алекс.
Оръдейните разчети се опомниха и затропаха нагоре по стълбичките. Чакаха ги мишени. Атаго бе започнала втория етап — прати частите си в атака тъкмо преди да види как кулите се подават от хълма като глави на костенурки. Зад бронираните машини напираха на вълни щурмоваци.
Планът й забуксува в кърваво задънено положение. Изстрелите на мониторите наистина пропъждаха хората на Стен надолу, но и сплесваха всичко, което можеше да послужи за прикритие на танковете.
А се губеше излишно време, докато мониторите презаредят и заемат позиция за стрелба. Спокойните периоди след взривовете не стигаха на бронираните машини да се доберат до укреплението, преди форт Ш’аарл’т отново да се пробуди унищожително.
Затъваха в безизходица. В укреплението не беше никак уютно, но можеше да се оцелява. И тогава се случиха две неща.
Седмата ракета се заби на по-малко от двеста метра от укреплението. Тежкият удар успя да размаже блокиращите системи на втората — повредена и безлюдна — противопехотна кула. Тя изскочи… и застина така. А на централния контролен пулт пред Стен не светна предупредителен сигнал.
После таанският старши редник Хеебнер се загуби.
67.
Редник Хеебнер никога не би се появил на рекламен плакат в наборно бюро. Той беше нисичък (едва се вместваше в долната ръстова граница за таанските въоръжени сили), малко кривокрак и с шкембенце. А отгоре на всичко не беше настроен особено героично.
С голяма неохота напусна овощните градини на баща си, за да се яви на задължителна служба. Благоразумието не му позволи да покаже нежеланието си пред офицера, отговарящ за този набор — таанците прилагаха безмилостни наказания при отклоняване от воинска повинност. Хеебнер се обезсърчи още повече, когато отговарящият за разпределението чиновник в новобранския център му изтърси, че при военните няма длъжност, съответстваща на „ръчно бране на плодни дръвчета“, а после прецени, че е подходящ за пехотата.
По време на обучението Хеебнер кротко понасяше физическия и психическия тормоз, свирайки се в задните редици. И понеже не очакваше нищо добро, не се разочарова като други новобранци, които откриха, че и в бойния батальон порядките са жестоки като в новобранския. Той искаше само да прави минимално необходимото, за да не го шамаросва сержантът, командващ отделението, да остане жив и да се прибере у дома.
Дори мъничко се гордееше, че бе оцелял до този момент във войната. Зорко намираше укрития, страхът великолепно изостряше рефлексите му, а и не се нагърбваше доброволно с нищо… в известен смисъл. Като новобранец Хеебнер стигна до бляскаво прозрение. Задачите с доброволно участие попадат в две категории — извънредно рисковани и извънредно мръсни. А черната работа най-често означаваше безопасност.