Вечният градинар
- Автор: Каре Джон льо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вечният градинар». Краткое содержание книги:
Джъстин Куейл, дипломат от кариерата и градинар любител, започва свой кръстоносен поход, за да намери убийците на съпругата си. Пътят му минава през Форин Офис в Лондон, Европа и Канада. Джъстин се сблъсква с измама и предателство, алчност и насилие, докато постепенно открива истината за жената, която така и не е успял да опознае. И да обича.
След края на Студената война всепризнатият майстор на шпионския роман се насочва към нови сюжети, нови врагове, нови предизвикателства. „Вечният градинар“ е различна от всички досегашни книги на Джон льо Каре. И може би най-добрата.
— А защо на екрана излизат звезди?
— Защото не бива да се вижда, че пише Гидо! Иначе ще надникнеш през рамото ми и ще узнаеш паролата. Не става обаче. Гидо не е сегашната парола. — Той заравя лице в дланите си.
— Значи трябва просто да я отгатнем — опитва се да го успокои Джъстин.
— Да отгатнем какво? Да отгатнем как? Знаеш ли на колко грешки имаш право? На две, а на третия път компютърът просто ще изключи.
— Искаш да кажеш, че ако не отгатнем паролата, не можем да влезем? — Джъстин храбро се опитва да се пошегува: — Ей, ти! Излез оттам! Не се крий!
— Разбира се, че не можем да влезем!
— Добре де. Да помислим малко. Какво други цифри приличат на букви?
— Тройката може да бъде обърнато „Е“. Петицата — „S“. Има още половин дузина комбинации. Повече. Направо ми призлява! — Лицето му беше заровено в дланите.
— А какво става, когато изчерпим всички възможности?
— Компютърът се заключва и повече не реагира. А ти какво си мислеше, че става?
— Изобщо ли?
— Изобщо.
Джъстин долавя лъжата в гласа му и вътрешно се усмихва.
— Значи имаме право на три опита.
— Виж какво, аз не съм енциклопедия, разбра ли? Не съм наръчник за компютри. Каквото не знам, не говоря. Може да са три. Може да са десет. Трябва да тръгвам на училище. Защо не се обадиш на софтуерната поддръжка?
— Помисли. След Гидо кого или какво обичаше тя най-много?
Най-после Гидо престава да крие лицето си в дланите.
— Теб! Кого мислиш? Джъстин!
— Тя не би направила такова нещо.
— Защо?
— Защото компютърът си беше неин. Нейна територия, не моя.
— Само предполагаш. Я не ставай смешен. Опитай с Джъстин. Знам, че съм прав!
— Слушай сега. След Джъстин, кого обичаше на трето място?
— Не аз бях женен за нея, а ти! Ясно ли е?
Джъстин прехвърля в съзнанието си „Арнолд“, после „Уанза“, опитва с „Гита“, като вместо „I“-то слага единица. Нищо. Изпръхтява презрително, сякаш иска да покаже, че е под достойнството му да се занимава с подобни детинщини, но мозъкът му е напрегнат докрай и не знае какво решение да вземе. Продължава с „Гарт“, нейния мъртъв баща, и „Гарт“, техния мъртъв син, но отхвърля тази възможност като естетически и емоционален абсурд. Спира се за миг на „Теса“, но тя не е такъв егоист. Мислено преминава през „Арнолд“, но си казва, че тя едва ли би имала нахалството да защити директорията на „Арнолд“ с парола „Арнолд“. Заиграва се с „Мария“ — името на майка й, после с „Мустафа“, после с „Хамънд“, но нито едно от трите не му звучи достатъчно убедително като парола. Поглежда надолу в отворения й гроб, докато червената пръст закрива букета от жълти фрезии. Пред очите му е Мустафа, застанал в кухнята на Удроу с кошница в ръка. Вижда себе си, със сламена шапка, унесен в работа в градината им в Найроби и после тук, на остров Елба. Набира думата „фрезия“, като още веднъж вместо „I“-то поставя „1“. На екрана излизат седем звездички, по една за всяка буква — „FREESIA“, но не се случва нищо. Той още веднъж задава паролата, като този път и вместо „S“ пише „5“.
— Дали имам още опити? — пита той.
— Аз съм на дванайсет години, Джъстин! На дванайсет! — После Гидо се смилява. — Имаш може би още един опит. Последен. И край. Аз се отказвам. Компютърът е неин. Твой. Не ме занимавай повече.
Джъстин написва още веднъж „фрезия“ с „5“ вместо „S“, но този път променя единицата обратно в „I“. На екрана пред него изведнъж се появява недовършено полемично есе. С помощта на жълтите фрезии е успял да влезе в поддиректорията „Арнолд“ и да попадне на негов трактат за човешките права. Гидо танцува из стаята.
— Познахме! Не ти ли казах? Ние сме страхотни! Теса е страхотна!
Защо хомосексуалистите в Африка не смеят да излязат на показ?
Да видим какво мисли по въпроса големият арбитър на общественото приличие, президентът Даниел Арап Мой:
„Думи като лесбийство и педерастия не съществуват в африканските езици.“
Мой, 1995 г.
„Хомосексуализмът е против африканските норми и религия и дори в религиозното учение се смята за голям грях.“
Мой, 1998 г.
Едва ли е изненадващо, че Наказателният кодекс на Кения раболепно увековечи в закон прозренията на Мой. В раздел 162–165 се предвиждат срокове за лишаване от свобода между пет и четиринайсет години за „противоестествени плътски прояви“. По-нататък законът гласи:
— Кенийското законодателство разглежда всякакви сексуални контакти между мъже като криминално деяние.