Магия за кинжал
- Автор: Керр Катарина
- Серия: kingdom of deverry #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магия за кинжал». Краткое содержание книги:
Кълин изведнъж се събуди и откри, че Слигин е клекнал до него. По звездите разбра, че наближава утрото.
— Старият Невин ме вдигна преди малко — каза Слигин. — Армията на Корбин се готви за път. Тия безчестни отрепки се канят да ни нападнат призори.
— А, така ли било? Тогава, милорд, най-добре ще е и ние да им подготвим изненада.
Когато обясни какво има предвид, Слигин се разсмя гръмогласно и разбуди половината лагер. Каруците на обоза вече бяха подредени в кръг около конете на стотина метра от армията. Половината войници подготвиха животните, останалите наслагаха под одеялата дисаги и торби тъй, че да приличат на спящи хора. После въоръжени и готови за бой, всички приклекнаха край конете си в пръстена от каруци. Най-отвътре се гушеха слуги и помощници; отпред стояха копиеносците, готови да запълнят отвора след като изскочи конницата.
Докато из небето се разливаше мека сивота като козина на къртица, Кълин зае място до Слигин. В хладното утро вражеската армия идваше все по-близо през ливадата. Сред хората на Родри шепнешком плъзна заповед: готови за атака!
В средата на ливадата вражеската колона спря за момент, после се разгърна за нападението. Кълин взе да се пита дали не са надушили хитрината; ако лагерът наистина спеше, някой вече щеше да се събуди от далечното дрънкане на оръжие. Армията пристъпи, премина в тръс, идваше все по-напред и по-напред — и изведнъж под звуците на рогове и бойни крясъци редицата препусна в бесен галоп право срещу онова, което приличаше на спящ лагер. Копията излетяха и се посипаха над фалшивите тела по земята.
— Сега! — изкрещя Родри.
С блъсканица и ругатни в теснотията цялата войска се метна на седлата. Крещейки до прегракване, Слигин поведе отряда на благородниците, а подир тях се спуснаха всички останали в колона по четирима. Отпред слисаните противници сипеха люти псувни и се опитваха да удържат устрема си, за да пресрещнат ненадейния удар. Конете цвилеха, вдигаха се на задни крака, хората надаваха отчаяни викове и след минута армията на Корбин се превърна в безредна тълпа.
— Към Корбин! — изрева Кълин и хвърли поглед назад, за да се увери, че Родри е на сигурно място между охраната.
Докато двете армии се сблъскваха, Слигин поведе отряда към покрайнините на схватката. Сред викове и безумно цвилене въоръжените редици се врязаха една в друга като преплетени пръсти. Конниците завиха обратно и битката се разпадна на множество малки схватки и отделни двубой. Кълин следваше плътно Слигин, който водеше отряда из полесражението. Изведнъж Слигин изрева победоносно и пришпори коня в галоп. Изненадан, Кълин изостана леко, докато лордът препускаше към целта си — вражески конник със зелено-кафяв щит. Сред глъчката избухна безумният смях на Родри и цялата група се понесе подир Слигин.
Кълин подкара в галоп след останалите, но някакъв войник на черен жребец пресече пътя му и се насочи право насреща. Докато опитваше да го заобиколи, сребърният кинжал зърна под шлема на противника подпухнали очи и набола четина. Двамата замахнаха едновременно, отбиха, размениха още един удар. Врагът крещеше ругатни, Кълин се биеше невъзмутимо и продължаваше да отблъсква меча му, докато накрая вбесеният войник замахна толкова силно, че остави дясната си страна непокрита. Кълин пое удара с щита и жестоко посече противника през дясната ръка. Раздаде се пукот на кост и изпод ризницата бликна кръв. Ръмжейки от болка, врагът изтърва меча и се опита да завърти коня. Кълин го остави да избяга. Искаше да се добере до Корбин.
Отпред отрядът на Слигин бе обкръжил Корбин и неколцина войници, които храбро отбраняваха господаря си. Кълин видя как се задава нова група с кафяво-зелени щитове и препусна нататък.
— Милорд Слигин! Флангът!
Но враговете препуснаха не към Слигин, а срещу него. Кълин едва успя да обърне коня и да пресрещне атаката, преди да попадне в обръч.
— Сребърният кинжал! Убийте го!
Нямаше време да се пита защо нападат един прост сребърен кинжал, сякаш е знатен благородник. Върху лявото му рамо се стовари удар, човекът отпред се готвеше да го намушка. Кълин отби в последния миг, отдръпна се и посече войника отдясно. Те можеха да го нападат по четирима наведнъж и не му оставаше нищо друго, освен да отскача, да се привежда и да сече слепешком. Пое нов удар с щита си и дървото се пропука; после огнена болка го проряза отляво в ребрата. През крясъците на битката чу как дивият смях на Родри идва все по-близо.
Задъхан от болка, Кълин уби човека пред себе си с удар в гърлото, който премаза гръкляна му и го повали от коня, но на негово място незабавно изникна друг. Лявата му ръка изпращя и сякаш се обгърна в пламъци. Той се завъртя на седлото и се опита да отбие, но щитът опъна счупената ръка назад. Захвърли го с ругатня и отби удар отдясно. Смехът на Родри ставаше все по-силен, ала все още бе твърде далеч.