Денят на Апокалипсиса
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Заловени са част от терористите… прекалено бързо… съмнително лесно.
В този миг борбата между бюрократите и бойците на „тихия фронт“ достига връхната си точка. Докато администрацията и президентът обсъждат дали акцията е успешна, Мич настоява за по-решителни мерки, с което си навлича гнева на политическия елит.
Щяха да са петима и да пристигнат около десет сутринта. Саудитецът се намираше в кухнята, когато се обади дъщерята и се включи телефонният секретар. Съобщението, което тя остави, потвърждаваше думите на майка й. Накрая каза, че не е необходимо Джулия да й се обажда и че ще се видят направо на другата сутрин. Воините на Исляма бяха извадили такъв късмет, че ал Ямани за пореден път се убеди в едно — Аллах ги закриляше в мисията им.
Оставиха стареца и жена му и отидоха в хола. Ал Ямани се обърна към учения:
— Колко време ще ти трябва, за да сглобиш бомбата?
Зубаир вече беше извадил пакетите от камиона, проверил бе детонатора и експлозивите.
— Всичко изглежда в добро състояние. Необходими са ми не повече от два часа.
— Можеш ли сам да го свършиш?
— Не. — Зубаир притеснено поклати глава.
Естествено — Ал Ямани можеше да разпознае страхливеца отдалеч. Пакистанецът не искаше да се излага на облъчването.
— Лодката готова ли е? — попита той Хасан и Халед.
— Да — отговори Хасан. — Заредена е догоре с гориво и е в изправност.
— Хубаво. Вземете някакво одеяло от горния етаж и увийте с него стареца. Идете в гаража и помогнете на Имтаз да сглоби оръжието. Тръгваме веднага щом се стъмни. Ще хвърлим тялото на стареца в реката.
Тримата излязоха, ал Ямани и Мохамед останаха сами. Мохамед попита стария си приятел:
— Какво си намислил, Мустафа?
Въпреки тъпата болка, която беше обхванала всяка фибра в тялото му, ал Ямани се усмихна.
— С наша помощ Ислямът ще нанесе своя славен удар. Величествен удар, Мохамед.
Дори и в най-големите си кошмари Мохамед не си бе представял, че приятелят му притежава ядрена бомба с разрушителна сила.
— Кого ще убиеш?
— Президента. Самия президент на Съединените американски щати.
70
Всичките четири телевизионни канала в Ричмънд започнаха новинарските си емисии с един и същи репортаж. В района издирваха престъпници, а подобни събития се случваха твърде рядко, заради което вниманието на аудиторията бе приковано в екраните. Репортерите и телевизионните оператори с камерите бяха обсадили болницата, в която се възстановяваше от мозъчна операция раненият полицай. Окупирали бяха и местопрестъплението, както и шерифския участък на окръг Хановър.
По време на новините в шест часа вечерта шерифът Рандъл Макгоуън пусна видеозапис на инцидента, заснет от камерата, монтирана в патрулната кола на полицая. Толкова изумителен и неочакван беше ударът, че до единайсет часа вечерта със сигурност всеки от Шарлот до Балтимор щеше да я е гледал. Шерифът Макгоуън съобщи на журналистите, че се издирва зелено-бяло такси, най-вероятно управлявано от Мохамед Ансари, жител на Ричмънд. Показана беше фотография на Ансари, както и кратко описание на втората кола, избягала от местопрестъплението.
Скип Макмахън изрично настоя за последното. Той поддържаше постоянна връзка с шерифа Макгоуън и специалния агент от отдела на ФБР в Ричмънд, натоварен със случая. Контролно-пропускателните пунктове, установени по пътищата от местните полицейски служби, още не бяха дали никакъв резултат. Затова беше крайно наложително да прибегнат до помощта на медиите. Голям напредък отбелязаха с видеозаписа от инцидента. Камерата не беше заснела регистрационния номер, но надписа на таксиметровата компания се виждаше. След бърза проверка диспечерът от компанията потвърди, че връзката с едно от такситата е прекъснала преди около три часа. Когато Макмахън и екипът му чуха, че името на шофьора е Мохамед Ансари, подскочиха. Още една бърза проверка, този път в базата данни на Центъра за борба с тероризма към ЦРУ, накара кръвта им да изстине. Според събраните данни Ансари беше имигрирал в Америка от Афганистан в края на осемдесетте с помощта на Управлението. След 11 септември 2001 г. от ЦРУ го бяха разпитвали дали поддържа още контакти с Мустафа ал Ямани. Ансари беше заявил за протокола, че обича Америка като своя родна страна и гневно осъжда извършеното от „Ал Кайда“.
По обясними причини Рап се съмняваше в искреността на тези думи. Един по един започнаха да се натрупват нови факти. Заместник-шериф спира камион, струва му се, че разпознава Зубаир, за когото вече знаят, че е вербуван от ал Ямани. Изведнъж полицаят е прегазен от такси, шофирано от човек, който преди двайсет години се е бил заедно с ал Ямани в Афганистан. Не, това определено не бяха случайни съвпадения.