Пясъчните крале

— Научихме се — отвърна тя, оголила зъби. — Но сега това няма значение. След като клановете не оказват съпротива, ще го направим ние.

Коленичилият до нея младеж вдигна глава и съобщи все така задъхано:

— Те… те се отправиха към водопадите.

— Към водопадите! — повтори Непримиримата говорителка. — Арик, откакто си отиде зимата, те разрушиха повече от двайсет пирамиди, фургоните им събарят гората и оставят дълбоки дири от долината до речните земи. Но тази година не са наранили нито един дженши — просто ги пускат да си вървят. И всички лишени от богове кланове се събраха при водопадите, гората там е обрана до последния плод. Говорителите им седят със стария говорител и може би богът на водопада ги напътства, може би той е най-могъщият бог. Не зная нищо за тези неща. Но зная, че гологлавият Ангел е научил за тези двайсет клана, събрани заедно, за събирането на повече от петстотин възрастни дженши, и че води моторния фургон право към тях. Дали този път ще ги пусне да си вървят, ощастливен от поредната статуетка? Дали те ще си тръгнат, Арик, ще се откажат ли и от този бог, както от предишните? — Тя изцъкли очи. — Боя се, че ще се опитат да се съпротивляват със зъби и нокти. Боя се, че плешивият Ангел ще ги избеси, дори да не окажат съпротива, защото ще се изплаши от толкова дженши, събрани на едно място. Боя се от толкова много неща, а знам тъй малко, но това, което знам със сигурност, е, че трябва да сме там. Няма да ни спреш, Арик, нито ще чакаме твоите закъснели оръжия. — Тя се обърна към другите и се провикна: — Хайде, да побързаме.

Групата потъна в гората, преди неКрол да успее да отвори уста. Той изруга обезсърчено и се върна в бараката.

Двете бременни самки тъкмо си тръгваха. И двете бяха в края на бременността си, но въпреки това бяха взели енерголъкове. НеКрол замръзна.

— И вие ли? — извика ядосано. — Какво е това безумие?

Те само го изгледаха със златистите си очи и продължиха към дърветата.

Той се прибра, върза косата си, за да не се закача в клоните, нахлузи риза и се втурна към вратата. После се спря. Оръжие, трябваше му някакво оръжие! Огледа се трескаво и изтича в склада. Всички лъкове бяха разграбени. Какво да прави? Започна да рови и накрая откри едно вибромачете. Изглеждаше странно в ръката му и сигурно видът му беше смешен и нелеп, но чувстваше, че трябва да направи нещо.

Излезе и забърза към водопадите.

НеКрол бе твърде дебел и отпуснат, непривикнал да тича, а пътят бе поне два километра през мочурлива гора. На три пъти спира да си почива, да успокои болката в гърдите си и му се стори, че мина цяла вечност, докато стигне. Но въпреки това успя да изпревари Стоманените ангели — моторният фургон беше тромав и бавен, а пътят от Мечовата долина — дълъг и хълмист.