Родени за ченгета

— На практика не получих никаква информация. Обичайното извинение с националната сигурност.

— За съжаление често става така. Знаеш как стоят нещата. Никой не споделя с никого. Явно все още не сме се освободили от навиците, придобити по време на Студената война…

— Случайно Райгър и Хоуп да имат връзки с военните? — поинтересува се Бет.

— Не знаем за такива връзки — погледна я изпитателно Бърнс. — Защо питаш?

— Просто споделям едно наблюдение. Документите им са издадени от Министерството на вътрешната сигурност, но ми дадоха да разбера, че преди време са работили и за Бюрото. Опитах се да науча нещо за миналото им, но бързо разбрах, че нямам достатъчно правомощия.

— Трудна работа, особено при наличието на министерството, ФБР и още шестнайсет действащи разузнавателни централи — обясни Донъли. — По принцип директорът на националното разузнаване би трябвало да координира сътрудничеството между тях, но това, между нас казано, е мисия невъзможна…

— Вероятно е така. Аз трудно се справям с ръководството на четири хиляди ченгета в един-единствен град, а вие отговаряте за целия свят.

— Не се подценявай. Този единствен град се явява столица на страната, а един от неговите граждани е президентът.

— Вчера този гражданин реши да хапне пица, а на мен желанието му ми струваше спешна организация на охраната му с помощта на двеста моторизирани полицаи — въздъхна Бет.

— Най-могъщият човек на света може да прави каквото и когато си пожелае — каза Бърнс и пристъпи по-близо до нея. — Чух, че вече имаш арестуван във връзка с убийството на онази адвокатка в Джорджтаун. Приеми поздравленията ми. Директорът го спомена на сутрешната оперативка.

— Точно така, Бет — добави Донъли. — Добра работа.

— Да се надяваме, че обвинението ще издържи.

— Някакъв бездомник, ветеран от Виетнам?

— Луис Докъри. Бездомник, въпреки че гърдите му са окичени с медали. Между тях има два медала „Пурпурно сърце“ и един Орден за храброст.

Бърнс поклати глава. Кичур посивяла коса падна на челото му.

— Тъжна работа — каза той. — Знам какво е да получиш „Пурпурно сърце“, самият аз имам две.

— А аз едно — добави Донъли. — За съжаление продължаващите две войни утежняват положението както на военните, така и на ветераните. Средствата за разрешаване на проблемите никога не достигат.

— Това означава, че Вашингтон просто трябва да преразгледа приоритетите си — отвърна Бет. — Лично аз не мога да си представя нещо по-важно от грижата за хората, които са проливали кръвта си за тази страна.

Бърнс потупа сакатия си крак и въздъхна.

— Когато излязох от болницата, се наложи да потърся психиатрична помощ, въпреки че се срамувах. Дано днес нещата да са малко по-различни.