Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
- Това ще бъде още един тенент, удържан от заплатата ти - изрече трътлестата жена. - Читава яма копайш, а?
Едит бе изобилна и в двете измерения, лишена от признаци за врат. Огромната й чутура-наковалня ръбато увенчаваше раменете й. Сравнена с нея, Амилия направо сякаш не съществуваше. Дребна, със следваща контурите на круша фигура, семпло лице и дълга, безжизнена коса, тя бе просто част от тълпата; от лицата, над които никой не се спираше - ни-то достатъчно красиво, нито твърде гротескно, за да заслужи второ пог-леждане. Уви, невидимостта й изчезваше в близост до главната дворцова прислужница, Едит Мон.
- Не я счупих аз - грешка номер две, помисли си Амилия.
Месесто ръчище я зашлеви през лицето, от което ушите й запищяха
и очите - насълзиха.
- Хайде - подкани я Едит със захарен гласец и прошепна в ухото й, - излъжи ме отново.
Хващайки се за умивалника, за да запази равновесие, Амилия усети горещина да се разпростира по бузата. Сега погледът й бе втренчен в ръката на Едит и когато последната се надигна отново, Амилия се сви. С кикотене, Едит прокара шишкавите си пръсти през косата на Амилия.
- Не е сплъстена - забеляза Едит. - Виждам за какво си хабиш времето, вместо да си вършиш работата. Надяваш се касапинът да ти метне око? Може би оня изтупания дребосък, дето носи дървата? Видях те да говориш с него. Знаеш ли какво те виждат в теб? Грозна кухненска слугиня, туйто. Дребно мръсно гаменче, дето вони на луга и мазнина. По-скоро ша платят на курва, отколкото тебе да земат без кинти. По-добре прекарвай повече време над работата си. Ако правеше тъй, нямаше да се налага да те млата час по час.
Амилия усети как Едит навива стегнато косата й около ръката си.
- Не че ми харесва да те наранявам - тя задърпа докато Амилия не потрепна, - 'ма трябва да се научиш. - Едит продължи да тегли косата на Амилия, накланяйки със сила главата й назад, докато пред очите на момичето не се изправи единствено таванът. - Ти си тъпа и грозна повлека-на. Затуй и си още у кухнята. Немоа 'те сложа у пералнята, още по-малко в салона или камериерка. Ша ма посрамиш, яснолий?
Амилия замълча.
- Казах, яснолий?
-Да.
- Кажи, че съжаляваш за счупването на чинията.
- Съжалявам за счупването на чинията.
- И съжаляваш, че излъга?
-Да.
Едит грубовато потупа пламтящата буза на Амилия.
- Добро момиче. Ще отбележа чинията у тефтера. А сега за наказание...
Тя пусна косата на Амилия и изтръгна четката за почистване от ръката й, преценявайки съобразността на предмета. Обикновено използваше колан; с четката щеше да боли повече. Щеше да я завлече в пералнята, където готвачът нямаше да види. Главният готвач изпитваше симпатии към Амилия и макар Едит да имаше пълното право да дисциплинира момичетата си, Ибис не търпеше това в кухнята си. Амилия зачака дебела ръка да я сграбчи за китката, но наместо това Едит я погали по главата.
- Такава дълга коса - каза най-сетне. - Таз коса се пречка, налтъй? Прави те да се мислиш за мноу велика? Е, зная аз как да реша и двата проблема. Много ще си красива когато.
Кухнята утихна. Кора, която с енергични тласъци избиваше маслото в гюма, застина насред движение.
Готвачите спряха да режат и дори Нипър, който подреждаше дърва близо до фурните, замръзна. Амилия проследи погледите им до стълбите.
Обвита в бяло кадифе и сатен аристократка се плъзна по стълбите и пристъпи сред вонящите пари на миялната.
Пронизващи очи и тънки като бръснач устни разсичаха напудреното лице. Жената бе висока и за разлика от прегърбената Амилия стоеше изправена и горда. Незабавно отиде до малката маса по протежение на стената, където пекарят приготвяше хляб.
- Почистете тук - нареди тя с мах, без да се обръща към някого. Пекарят незабавно прибра инструментите и тестото в престилката си и се втурна. - Изтъркайте го - настоя дамата.
Амилия усети четката натикана обратно в ръката й - и блъсване, накарало я да пристъпи напред с олюляване. Без да поглежда нагоре, тя веднага пристъпи към работа, завихряйки разпиляното брашно. До нея незабавно изникна Нипър с кофа, а Велла се появи с кърпа. Заедно почистиха, докато жената ги гледаше с презрение.