Клопка
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Кенов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Клопка». Краткое содержание книги:
— Рон Чапмън никога не би допуснал това. Никога! — възрази Гейнис.
— Може би не — съгласи се Болд, — но той е подозирал нещо или е открил нещо, което го е навело на тази мисъл. Казвам ви, той беше не по-малко изненадан от мен, че карабината не отговаряше на описа на етикета.
— Тогава кой? — попита Гейнис.
— Спомняш ли си какво каза Уонг? — попита той Гейнис.
— Спомняш ли си какво промърмори няколко пъти? „Ченгета и пушкала“, каза той. Каза го поне два пъти. Тогава нещо ме жегна, не самите думи — в края на краищата този тип е търговец на оръжие — а начинът, по който го каза: сякаш беше отвратен или нещо подобно. „Ченгета и пушкала“. Един ден ги продават на него. На другия ден идваме ние и си ги искаме обратно.
Дафни схвана накъде водят разсъжденията му.
— Някой се е опитал да те убие с една от тези пушки — мрачно заяви тя. — Да не искаш да кажеш, че Уонг е продал на Флек карабина, която някой от нашите му е доставил на черно?
— Може да е Флек — каза Болд. — Може и да не е той. Колкото по-скоро го заловим, толкова по-добре.
— Имаш ли други врагове? — попита Гейнис.
— Сутринта се помъчих да обясня на едно закрито съвещание, че може би Флек не е нападнал Санчес и че трябва да огледаме собствените си хора.
— Но не можеш да го докажеш — каза Дафни.
— Не мога — съгласи се Болд, — но нещата започват да се връзват.
— Уонг е продал една от карабините от Хранилището на Флек? — каза Гейнис. — Това малко ми прилича на случайно съвпадение.
— Съгласен съм — отговори Болд. — Когато открием Флек, ще установим, че куршумът не е изстрелян от неговата карабина. Но трябва да го заловим. Карабината ни трябва за сравнение, Флек е издънкаджия. Той е просто един крадец побойник. Флек преби Джон и затова ще го приберем. Но това не е единствената причина, заради която трябва на всяка цена да го заловим. Флек може да ни помогне да открием някои от отговорите, независимо дали знае това или не. Предполагам, че сега вече — след като стане известно какво съм открил в Хранилището — на някои хора никак няма да им се иска да го задържим. Няма да им се иска да си отговорим на определени въпроси. Брайс Абът Флек се е превърнал в тяхната изкупителна жертва — добави той.
— Който и да е откраднал тези оръжия — напомни им Гейнис, — трябва да е имал свой човек в Хранилището.
— Кой в Хранилището би могъл да разполага с вътрешна информация, че предстои стачка? — подхвърли Болд.
— Кришевски? — плахо попита Гейнис. — Мили боже! — повтори тя, като посегна към една кифличка, за да залъже нервния си стомах.
Четиридесет и шеста глава
Когато Болд влезе през задната врата, веднага разбра, че нещо не беше наред, не само от озадаченото изражение на Лиз, но и от приглушената мелодия на Оскар Питърсън, която долиташе от кабинета — неговата лична стая за музика. Защо Лиз си беше пуснала плоча, но не беше включила боксовете в дневната?
Тя посочи към кабинета.
— Мак Кришевски е тук.
Стомахът на Болд се сви, докато събличаше спортното си сако, новата риза и разкопчаваше самозалепващите се ленти „Велкро“ на предпазната жилетка, която беше надянал върху фланелката си.
— Горещо ми е с това нещо — промърмори той. После отново облече ризата и попита: — Той обади ли се предварително?
Лиз поклати глава.
— Направо дойде. Поговорихме си няколко минути, но настоя да си върша работата, а той щял да си пусне нещо от твоята колекция.
— Откога е тук? — попита Болд.
— Вече близо час. Помислих си, че ще искаш да се видиш с него.
— Благодаря.
Децата бяха в дневната. Сара си беше пуснала нещо на видеото, а Майлс строеше форт с конструктора Лего. Те сякаш изобщо не го забелязаха.
Кришевски се беше състарил от последната им среща. В очите му се четеше напрегнатост, а кожата около тях беше посивяла от недоспиване. Очевидно посещението му тук не беше по собствено желание.
— Мак? — попита Болд, застанал на прага на малката стая. Той запретна ръкавите на ризата си.
Кабинетът му, мъртво пространство три на три и половина метра, част от което се намираше под стълбището, беше претъпкан с близо две хиляди плочи с джазова музика, подредени от пода до тавана, двеставатов лампов стерео усилвател, боксове с ръчно навити медни бобини на говорителите и един-единствен стол с подвижна облегалка, на ръка разстояние от усилвателя.