Героите умират
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: The Acts of Caine ( Overworld) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502820
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героите умират». Краткое содержание книги:
В родния си свят — Земята от нашето бъдеще — Каин е Хари Майкълсън, суперзвезда, чиито приключения в Отвъдие съпреживяват милиони зрители, свързани с него чрез виртуален интерфейс.
Ала извън помещенията на Студията — корпорацията, която продава приключенията му по света — той е никой; намира се някъде по средата в йерархията на едно жестоко кастово общество и често му се налага да се опитва да забрави, че в един далечен свят избива хора за забавление на богатите лентяи от собствената си планета.
Но сега нещата са стигнали твърде далеч. Отчуждената му съпруга, Палас Рил, е изчезнала загадъчно сред копторите на престолния град Анхана. И за да я спаси, Каин трябва да се изправи срещу най-голямото предизвикателство в живота си: смъртоносна игра на котка и мишка с най-коварните властелини на двата свята.
Вечерният час все пак беше задължителен и като имперски граф той бе длъжен да прилага закона.
Той се прибра в двореца, преоблече се набързо в сухи дрехи; изпрати прислужника си за кана с хубаво бренди и кутия пури — мирните дарове, които щяха да му купят достъпа до стаята на Каин.
Бърн тръгна, тананикайки си, по коридора към покоите, които бяха определени за Каин. Ръката му беше вече върху бравата, когато Ма’елкот му заговори.
БЪРН, КАКВО ПРАВИШ?
Бърн потрепна; Речта — способността на Ма’елкот да говори направо в ума на всяко от Децата си, всеки, който беше преминал през Ритуала на прераждането — прогърмя в главата му като гласа на бог. Той имаше чувството, че черепът му всеки момент ще се пръсне. Едва успя да задържи в ръката си каната с бренди.
— Нищо — обърна се Бърн към нищото. — Отивам при Каин. Нали се сещаш, да се сдобрим…
ЗАЩО ЛАМОРАК Е В ТЕАТЪРА НА ИСТИНАТА?
Бърн притисна длан към очите си, сякаш за да им попречи да изхвръкнат от очната кухина.
— Ами просто исках да се отърва от него. Той вече е безполезен — защо да хабим пари за храна?
ПАРИТЕ НЕ СА ТВОИ, ЗА ДА ГИ ХАРЧИШ ИЛИ ПЕСТИШ; И ЛАМОРАК НЕ Е БЕЗПОЛЕЗЕН. ДОКАТО С ТЕБ РАЗГОВАРЯМЕ, КАИН СЕ ПРОМЪКВА В ДОНЖОНА, ЗА ДА СЕ ПРЕСТОРИ, ЧЕ СПАСЯВА НЕГО И ОНАЗИ ЖЕНА, ЗА ДА МОЖЕ ПО ТОЗИ НАЧИН ДА СПЕЧЕЛИ ДОВЕРИЕТО НА СМЕШНИКА САЙМЪН.
— Да спечели доверието…? — Бърн зяпна затворената врата пред себе си и мислите му потекоха с бързината на мълния. — Ма’елкот, мога да отменя заповедта — с коня си ще стигна за пет минути.
НЕ. ОСТАВИ ГО ДА УМРЕ. ОТМЯНАТА НА ЗАПОВЕДТА ТИ МОЖЕ ДА ПОРОДИ ПОДОЗРИТЕЛНОСТ У ПАЗАЧИТЕ, А МОЖЕ БИ ДОРИ В САМИЯ ЛАМОРАК. СМЕШНИКА САЙМЪН ИМА ШПИОНИ НАВСЯКЪДЕ; НИКОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДОСЕТИ ЗА ПЛАНА НИ. ЖЕНАТА ЩЕ Е ДОСТАТЪЧНА — НО БЪРН, ЗНАЙ, ЧЕ СЪМ СТРАШНО НЕДОВОЛЕН ОТ ТЕБ.
— Ма’елкот, съжалявам, наистина… — промърмори Бърн, но Присъствието вече беше напуснало ума му.
Той си пое дълбоко дъх и внимателно остави брендито и пурите пред вратата на Каин; след това се обърна и побягна бързо като вятъра, прескачайки по няколко стъпала, докато не стигна до малката конюшня, където придворните рицари държаха конете си.
Не можеше да каже на Ма’елкот какво подозира, какво знае за Каин — Ма’елкот очевидно беше омагьосан от противната малка змия, — но Бърн можеше, тук и сега, да спаси Империята.
Можеше да спипа Каин — да го убие, без капчица кръв да изцапа ръцете му.
За беда трябваше да остави убийството в ръцете на някой друг, но във времена като тези истинските патриоти трябваше да са готови на жертви.
Той се отказа да губи време в оседлаване на коня си, само му наниза юздата. По един златен роял на човек купи мълчанието на пазачите при портата Дил Финартин и Бърн препусна обратно към сградата на съда.
„Каин ще умре от ръцете на някой друг, но какво от това?“ С малко повече късмет Бърн щеше да се добере до Палас Рил — това щеше да е утешителната му награда, много по-задоволителна от онази елфска курва.
С Палас той щеше да действа бавно и наистина да изпита удоволствие.
2.
— ’Стратор? ’Стратор? — колебливо побутване по рамото разбуди Артуро Колбърг. Той примлясна, усещайки гадния вкус на пепелник в устата си, и отблъсна ръката. — ’Стратор, Каин отново е онлайн!
— А?
Светът отново нахлу в главата на Колбърг с жужащ, бучащ устрем. Пред очите му се появи заемащият цялата стена извит екран с двеста и седемдесет градусова панорама; той беше заспал тук, в командното кресло на помощник-режисьора, очаквайки Каин да излезе от двореца „Колхари“.
— Ранен? Колко време?
Колбърг тръсна рязко глава и разтърка лицето си с длани, опитвайки се да се разсъни.
Той виждаше ясно бутона за активиране на извънредното прехвърляне, който светеше на конзолата пред него като радиоактивна гъба; осъзнаваше болезнено силно отговорността, която се беше стоварила върху раменете му.
— Не, като че ли не е ранен — отвърна един от техниците. — Остават няколко минути до изтичането на двайсет и седмия час. Той върви пеша на запад, по страничните улички на Стария град. Той е… аха, като че ли някак си е успял да се въоръжи отново и е преметнал намотано тежко въже през едното си рамо.
— Събуждайте ги тогава! — излая Колбърг. — Имаме сто и петдесет хиляди директни зрители по целия свят в режим на изкуствено предизвикан сън! Ако се случи нещо и те го проспят…!