Петото евангелие
- Автор: Колдуэлл Йен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-377-7
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петото евангелие». Краткое содержание книги:
С помощта на млад дипломат Йоан Павел II събира във Ватикана деветимата патриарси, за да им върне реликвата при откриването на изложбата. Но дни преди папата да направи този пазен в тайна личен жест, изследователят, доказал произхода на плащаницата, е намерен мъртъв. А „Диатесарон“, евангелието, на което се позовава той, е изчезнало. Заподозрян за убийството е младият дипломат.
— Но как е възможно? — пита председателят на съда.
Малцина италианци притежават подобно оръжие.
— Италианските разрешителни са предимно за ловни оръжия — казва Корви и вдига втори лист. — Разрешителното на Ногара е за пистолет с цел самозащита. Това е друга причина разпознаването на оръжието да е толкова категорично.
Замислям се за бележката в медицинския картон на Уго. Страх от преследване, от нараняване. Надрасквам на листовете пред Минято: Може ли да попитате кога е кандидатствал за разрешително? Преди Минято да успее да попита, председателят на съда сякаш прочита мислите ми и задава въпроса.
— Датата на заявлението е двайсет и пети юли — отговаря Корви.
Майкъл е бил пребит на летището седмица преди това. Уго явно е решил да се въоръжи, след като е намерил снимката му в пощата си.
— Значи предполагате — намесва се младият съдия, — че някой е взел оръжието на Ногара и го е убил с него. И после какво е направил с пистолета?
Корви вдига ръце.
— Това би трябвало да установи вашата полиция. Мога да коментирам само криминологичния анализ и извадките от базата данни.
Минято тършува из документи върху масата на защитата. Когато намира списъка със свидетелите, отново преглежда колонката с имената, сякаш за да се увери, че днес няма да бъде призован никой от жандармерията.
— Споменахте и второ доказателство, което са ви повикали да анализирате — казва председателят на съда и поглежда надолу към бележките си. — Какво е то?
Корви кима.
— Вашата полиция е намерила човешки косми в колата на убития. Изпратиха ни ги за идентификация.
Минято започва да възразява. Симон многократно е бил в колата на Уго. Космите не доказват нищо. Обаче този път съдиите не му обръщат внимание. Вълнува ги колата. Уго не би носил оръжие на среща на свещеници в Кастел Гандолфо, затова счупеният прозорец добива още по-голямо значение.
— Къде са намерени космите? — пита съдията.
— До седалката на шофьора.
Странно. Уго не позволяваше никой друг да кара колата му.
— И те са на отец Андреу? — пита съдията.
— Да.
Обаче го казва със запъване. И тъкмо то предизвиква зловещото ми предчувствие. Допуснал съм огромна грешка.
Корви забожда поглед в лабораторния анализ.
— Успяхме да свържем космите с кръвна проба, дадена в затвора „Ребибия“ преди три години.
Ужасът се спуска отгоре ми като сянка.
— Кръвната проба е на Александрос Андреу — казва Корви.
Веждите на Минято отскачат нагоре. Обръща се към мен смъртно блед. Изгубил съм ума и дума. Съдиите се вторачват в нас.
— Почивка — прокашля се Минято. И се обръща към съдиите. — Моля ви, господа. Нуждая се от кратка почивка.
Минято крачи мълчаливо във вътрешния двор. От нишите на „Свети Петър“ гневно ни наблюдават мраморни светци, по-високи от двуетажна сграда.
— Монсеньор, трябваше да видя колата — казвам. — Не знаех…
— Влезли сте в наказателния паркинг? — пита той, крачейки.
— Да.
— Сам ли?
Няма да забъркам и Джани в това.
— Да.
Минято разсича въздуха с ръка.
— И докато сте били там, сте взели мобилния телефон на Ногара, така ли?
— Не.
Той спира.
— Тогава откъде се появи той?
— От Здравната служба.
Минято губи ума и дума.
— Какво сте направили?
— Мислех…
— Какво си въобразявахте? Че никой няма да забележи?
— Опитвах се да помогна на Симон.
— Достатъчно! Такъв ли е бил планът ви още отначало? Вашият и на вуйчо ви? Сами да предопределите изхода на делото?
— Не, разбира се.
Той се приближава.
— Проумявате ли какво прави с нас прокурорът там, вътре?
Не разбирам какво иска да каже. Обвинението не измъкна нищо от Гуидо и от Джино Пеи. Казвам му го, а Минято избухва:
— Не бъдете наивен! Измъкна от Канали точно каквото искаше. А това, което направи с шофьора, е адски изобретателно.
— Какво говорите?
— Кой е наредил на шофьорите да не водят архив? Кой би принудил шофьорите да се закълнат? Е, кой друг? Службата за автомобили е подчинена на вуйчо ви.
— Влагате твърде много смисъл в това.
— Тогава ми кажете какъв е смисълът на показанията на Гуидо Канали? Канали не е видял нищо. Не е виждал нито брат ви, нито Ногара, нито местопрестъплението. Защо са го призовали за свидетел?
— Не знам.
— Защото е видял вас, отче. Защото може да свидетелства, че първата реакция на брат ви не е била да се обади в полицията, а на семейството си. Докладът от местопрестъплението гласи, че жандармерията е помислила, че и двамата сте се обадили за помощ, защото сте пристигнали преди тях. Вие сте подкупили Канали с пропуски от вуйчо си. Не проумявате ли какъв сценарий се опитва да очертае прокурорът?