Прокрадващ се в сенките

— А пък аз си спомням, че именно нашият общ познат ти заповяда да убиеш Гарет, но както знаеш, крадецът е още жив, а ти изглеждаш като върнал се от оня свят. И също така много добре си спомням, че най-добрите ми хора така и не се завърнаха след твоите афери. Двама останаха в незнайна уличка, трима от глупост бяха сгащени от стражата в библиотеката, което ми напомня да се поинтересувам за какъв мрак стражите са се появили там. Още трима от най-опитните ми хора изчезнаха някъде в Закритата. И всичките ти ги изпрати, използвайки моето име! На мен този Гарет ми трябва колкото на орк флейта! Ти трябва да го пречукаш, не аз! Така че действай!

— Не аз изпратих твоите хора в Закритата — прекъсна го Бледия. — Слугата на Господаря беше.

— О, не ми ги разправяй тия, Ролио — Маркун презрително се отдръпна от Бледия. На тлъстата физиономия на главата на гилдията на крадците се четеше най-искрено презрение към целия свят и в частност към Бледия. — Всъщност ти ме забърка във вашите работи с Господаря. Ако бях знаел, никога нямаше да се хвана.

— Стига, Маркун. Ти служиш на Господаря още от преди да стъпя в Авендум! Така че не стоварвай всичко на моята глава! Просто ти напомням, че доста дълго получаваш пари просто така, време е да се отплатиш на нашия повелител с услуги. А и е грях да се оплакваш — подсмихна се Бледия и отново седна на стола. — Достатъчно злато получи с момчетата.

— Моята глава златото няма да я спаси — изръмжа Маркун.

— Главата ти нищо няма да я спаси, ако продадеш Коня! — избухна Бледия вбесен.

Няколко от главорезите на Маркун се откъснаха от халбите бира и се извърнаха да видят какво става на масата на шефа.

— Аз нямам намерение да продавам Коня! — отсече Маркун и удари с пухкава ръка по масата. — Ние просто ще вземем парите, а купувачът — под кея! Да не ме мислиш за толкова тъп, че да рискувам да дам Камъка на някой, който не е от слугите на Господаря? Ти по-добре си гледай своята задача и пречукай най-накрая нашия общ проблем.

— Ще го пречукам — вече по-примирително изсумтя Бледия. — До ден-два Гарет няма да е между живите.

— Това го каза още преди пет дни — отвратително се захили Маркун. — Вече започвам да се съмнявам в професионалните ти качества.

— Ти по-добре мисли за това как да опазиш Коня цял и непокътнат, докато клиентът ни дойде за него.

— Какво толкова да го опазвам? — Маркун искрено се изненада. — Той е винаги с мен.

Главата на гилдията небрежно щракна с пръсти и един от бандитите веднага постави на масата му прословутия Кон на сенките.

Винаги съм казвал, че доралисците са доста странни създания. Само те биха могли да нарекат нещо, приличащо по-скоро на фалос на някой древен езически бог, Кон на сенките. Ако това е кон, то аз съм император на Задезерната империя.

— Ей, Гозмо! — извика Маркун през цялата зала. — Къде е този твой купу…