Килн хора
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Килн хора». Краткое содержание книги:
„Естествено“ — помислих си: Последни възможности. Едно от онези предприятия, предлагащи специализирана помощ при смъртта или непосредствено преди нея. За която и услуга да се досетиш, винаги ще се намери някой от милионите отегчени до смърт безработни, който с радост ще ти я предложи.
Прокраднах се по-близо, докато онзи с птичето лице коментираше разни неща от някаква лъскава брошура.
— … Това е една от най-популярните опции. Пълна криогенна суспензия! Разполагам с апаратура, с която мога да вкарам в органичното тяло на архетипа ви подходяща комбинация от научно балансирани стабилизиращи агенти и ще понижим температурата му, докато го доставим в главното хранилище в Редланд. То е оборудвано със собствени геотермални енергийни източници и е така укрепено, че може да устои и на пряко метеоритно попадение! Оригиналът ви само трябва да впечата разрешение…
— Криогенната суспензия не ни интересува — отвърна един червен голем от името на рояка. — Многократно се е доказвало, че замразеният човешки мозък не може да задържи Постоянна Вълна. Тя просто изчезва.
— Но има спомени, запазени в почти квадрилион синапен и междуклетъчни…
— Спомените не са хомологични — не са същото, като осъзнаването кой си ти. А и достъп до повечето от тях може да получи единствено функциониращо копие на Постоянната вълна.
— Добре, тогава дубълите могат да се замразяват. Да предположим, че един от тях придружи главата на оригинала в хранилището. Тогава някой ден, когато технологиите са напреднали значително, една комбинация от…
— Достатъчно — прекъсна го червената Ирена. — Научната фантастика не ни интересува. Нека другите да ви плащат, за да ви бъдат опитни морски свинчета. Ние искаме една съвсем проста услуга и именно заради нея се обърнахме към фирмата ви. Избрахме антената.
— Антената — кимна пурпурният човек-сокол. — По закон съм длъжен да ви уведомя, че технологията е непроверена и няма доказан успех, независимо че мнозина твърдят, че резонантните…
— Имаме причина да смятаме, че провалите ви се дължат на липса на съсредоточеност, желание и концентрация. Ние ще ги осигурим, ако си свършите работата така, както твърдите в рекламите си.
Хор се изправи.
— Добре, нека бъде антената. Въпреки това ми трябва разрешение. Моля, нека архетипът ви направи впечатване тук.
Той извади тежък плосък правоъгълник от гънките на робата си и скъса тънката опаковка, под която излезе гъста, тежка пара. Червеният дубъл внимателно пое таблета с двете си ръце, като внимаваше да не докосне влажната повърхност.
— Ще се върна след няколко минути. Трябва да довърша подготовката. — Хор се обърна и тръгна към колата, развявайки ярките краища на робата си.
Гледахме как червената пълномощничка мина през тълпата свои сестри, които й направиха път, без някой да им дава сигнал, пристъпи към платформата и задържа таблета точно над лежащото тяло. Оригиналът реагира с вдигане на едната си ръка, след това на другата. „Тя е в съзнание“ — досетих се аз.
Два други дубъла внимателно пристъпиха от двете й страни, за да я подкрепят.
Таблетът се спусна още по-ниско към бледото жълтеникаво лице, докато от дъха по повърхността не се образуваха капчици. Оригиналната Ирена пое дълбоко дъх и червеният дубъл притисна глинената плочка към лицето й — бързо и достатъчно силно, за да я обвие около главата й… и да я задържи няколко секунди, докато не се оформи почти съвършена маска. Устата й бе полуотворена.
Само за няколко мига суровата глина се промени пред очите ни и бързо премина през няколко цветови спектъра — включително и през някои тонове, които древните отшелници обикновено са търсели в отдалечените кътчета на света по време на тъмната ера преди солистиката. Стори ми се, че най-ярките отблясъци бяха в областта на устата.
После вече твърдата маска беше махната и истИрена остана да лежи трепереща, но без да й бъде причинена никаква вреда.
— Винаги съм го мразел — промърмори палоидът. — Проклети адвокати.
— Подписите могат да се фалшифицират, Пал. Същото се отнася до пръстовите отпечатъци, криптошифрите и сканирането на ретината. Но не и отпечатъкът на душата.
Ирена вече бе сключила договор с „Последни възможности“ и през последните мигове на органичния си живот можеше да купи нещо, което смяташе за най-ценно. Леле, леле. Поредната последица от Голямата дерегулация. Държавата не се намесва между теб и духовния ти наставник, особено що се отнася до избора ти как точно да напуснеш този свят.