Черепният трон

Беше си свалил ризата и Лийша не можа веднага да осъзнае, че той говори за монетата, която държеше в ръка. Подхвърли я към леглото и тя я улови.

Беше обикновена монета от Анжие, лакиран дървен клат. Но вместо обичайния бръшлянен трон, върху монетата беше отпечатан стандартен защитен кръг за закрила с ясно очертани линии.

— Чудесна е! — възкликна Лийша. — Вече никой няма да остава без защити нощем, когато носи тази монета в джоба си.

Тамос кимна.

— Баща ти направи сплавта. Половин милион вече са готови за разпространение, а пресите работят денонощно.

Лийша обърна монетата на другата страна и се засмя на глас. Там се мъдреше физиономията на Тамос, със сериозно и бащинско изражение.

— Така изглеждаш, когато някой от хралупарите забрави да ти се поклони.

Тамос скри лицето си в шепи.

— Идеята е на майка ми.

— Аз бих предположила, че ще предпочете лицето на херцога — рече Лийша.

Тамос поклати глава.

— Приготвяме ги твърде бързо. Гилдията на търговците се бои, че стойността на херцогските клатове ще се срине, ако ги пуснат в обращение в Хралупата.

— Значи, монетите няма да вървят в Анжие — отбеляза Лийша.

Тамос сви рамене.

— Засега, но аз възнамерявам да изравня стойността им с тази на красиянското злато.

— Като стана дума за това — рече Лийша, — днес Смит пак ще дойде да ти се оплаква, че Шаманвах му краде бизнеса.

Тамос седна на леглото, обгърна с ръка раменете на Лийша и я придърпа към себе си.

— Той настоя Артър да го впише в дневния ред. Не го виня. Търговията с красиянците носи рискове.

— Както и отказът да търгуваме с тях — каза Лийша. — Не е нужно да си лягаме с красиянци, за да си създадем добри отношения и контакти с Дара на Еверам, а те се постигат чрез търговия.

Тамос я погледна изучаващо и тя съжали за избора си на думи. „Да си лягаме. Идиотка. Защо не му го каза право в очите, както би направила майка ти?“

— Освен това — додаде бързо тя — мотивите на Смит не са съвсем чисти. Той не се интересува толкова от политиката и безопасността на Хралупата, колкото от това, да прогони конкурента си.

На вратата на спалнята се почука. В началото на връзката ѝ с графа почукванията на слугите караха Лийша да подскача, особено когато не беше облечена. Но постепенно свикна с постоянното дискретно присъствие на персонала на Тамос. Повечето от слугите му бяха със семейството му от десетилетия и лоялността им не подлежеше на съмнение.

— Нека аз се оправя с това.

Лийша си обу чорапите, навлече роклята си и позвъни със звънчето. Прислужникът на Тамос, лорд Артър, влезе мълчаливо заедно с една по-възрастна слугиня. Тариса се бе грижила за Тамос още когато е бил пеленаче. Графът бе един от най-влиятелните мъже на света, но още подскачаше, когато Тариса го смъмряше да си изправя гърба.

— Ваша Светлост, милейди.

Артър се вмъкна в стаята с наведени очи, без да смее да поглежда към голия гръб на Лийша, докато Тариса не отиде да ѝ завърже връзките.