Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
На гарата беше дошъл да я посрещне Мъри, не господин М., когото беше очаквала, не Филип, което щеше да е мило, а Мъри.
— Филип прекали снощи — каза той. — Дайте, ще ви я нося.
— Мога да я нося, благодаря — каза тя, като стисна здраво чантата и на практика я издърпа от протегната му ръка.
Тръгнаха заедно към колата, колата на Изобел, и Мъри й отвори пасажерската врата. Изобел се поколеба за момент, мислейки си, че предпочита сама да кара колата си, но сметна, че би било ненужно невежливо да настоява.
— Болен ли е? — запита тя, с глас, натежал от вина. — Да не се е преуморил?
— Само малко. Стори ми се отпаднал на закуска, затова го изпратих обратно в леглото — той й затвори вратата и заобиколи до шофьорското място.
— Боли ли го нещо? — попита Изобел веднага щом Мъри седна на шофьорското място.
— О, не. Щях да се обадя на лекаря, ако беше зле. А и Мели е с него.
Мъри запали двигателя и излезе от паркинга. Караше по-добре от Филип, с небрежна увереност, която дразнеше Изобел. Държеше волана само с една ръка, другата беше отпусната върху лоста за скоростите. Кафявите му очи се стрелкаха от пътя напред към огледалото с постоянно, привично движение.
— Той не бива да се натоварва толкова — каза Изобел раздразнено. — Не може да излиза през повечето вечери, както прави напоследък. И вече не си почива следобед, нали?
— Намерил е нещо, което го интересува — каза Мъри миролюбиво. — Заел се е усърдно с плувния басейн и сам избира да върши повече, отколкото досега. Бих предположил, че ще сте доволна.
— Разбира се, че съм доволна — сопна се Изобел. — Но не и когато го насърчавате да остава навън до късно и да се претоварва. Той не е здрав човек. Не може да се придържа към вашето темпо. Ако ви трябва човек, с когото да играете дартс и да пиете по цяла нощ, добре е да си намерите друг приятел. Филип просто не може да се справи.
Мъри кимна, забави скоростта, когато стигна до едно кръстовище, и потегли, давайки газ, като прецени точно пролуката в трафика.
— През последните няколко дни той е по-добре, отколкото от месеци насам — отбеляза. — Сам ми каза колко добре се чувства.
— Не сте били тук преди няколко месеца — каза Изобел, опасно близо до грубостта. — Затова не мисля, че можете наистина да коментирате. Но аз бях. Гледах го и се грижех за него още от началото на това заболяване и познавам признаците. Той се напряга твърде много, и сега е прекалил. Ако си бях у дома, нямаше да му позволя.
Мъри не казваше нищо и гледаше пътя.
— Трябваше да ми кажете — каза Изобел.
— Телефонирах ви — каза Мъри тихо. Натисна спирачки на едно кръстовище и пусна друга кола да мине, а после даде газ и гладко навлезе в платното към дома на Изобел.
— Какво?
— Наистина ви телефонирах. Тази сутрин в хотела. За да ви кажа, че той не е добре, да се посъветвам с вас какво трябва да се направи. Мели каза, че ще искате да узнаете веднага, затова ви позвъних.
— О! — каза Изобел.
Мъри й отправи мила, почти нежна усмивка.
— Казаха, че не сте там. Че не сте регистрирана като гостенка. Казаха, че не сте била регистрирана и миналата седмица, когато се предполагаше, че сте отседнала там, за да преподавате.
— Сигурно има някаква грешка — каза бързо Изобел.
Мъри даде мигач и зави в алеята към къщата на Изобел.
Обърна кафявите си очи към нея, в усмивката му се долавяше нотка на дяволитост.
— О, предполагам — каза той. — Тези големи хотели могат да бъдат ужасно неорганизирани, нали?
— Да — каза Изобел. — Трябваше да проверят хубаво.
Мъри кимна. Спря колата, натисна спирачката и изключи мотора. Отново насочи към Изобел онази ленива, властна усмивка. Зачака въпроса й.
— Казахте ли на Филип? — попита тя съвсем непринудено. — Че не сте успели да се свържете с мен?
Мъри отвори вратата на колата.
— О, не — каза той. — Защо да го правя? Знаех, че ще се приберете у дома. Не исках да го тревожа, когато беше доста отпаднал. Сам реших какво да направя. Не повиках лекар. Изпратих го обратно в леглото да си почива. Не му казах, че не мога да се свържа с вас. Не казах и на Мели. Премълчах си. Мисля, че просто ще си мълча за това. Ще продължавам да си мълча за това.