Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Преди ерата на електрониката Питър Станъп щеше да се нарича „частен детектив“. Днес той бе „специалист по си­гурността“ и отделяше повече време за изобретяване на алар­мени системи и компютърни защити, отколкото за търсене на липсващи хора или за изслушване на ревниви съпрузи. Все още бе готов обаче да изпълни някои не особено стандартни изисквания на клиентите си срещу определена сума. Не беше обичайно подозрителен мъж да изисква следене на друг, но светът се променяше, и Станъп не виждаше печалба в робуването на предразсъдъци. Страстта си оставаше страст неза­висимо от източника.

Станъп подозираше, че клиентът му използваше фалши­во име, но какво от това? Клиентите имаха обикновено много причини да предпочитат анонимността - някои бяха напълно законни. Истината беше, че Станъп нехаеше за тях - какво му пука кой какво име ползва и как се представя? Плащаше му се за осигуряване на определена информация и той я доставяше, без да задава излишни въпроси. При условие, разбира се, че чекът за услугите му бе достатъчно добър.

— Доктор Корн е много активен мъж - говореше Ста­нъп сега, като потупваше папката върху бюрото. - Човек мо­же да го нарече дори свръхактивен.

— Така разбрах - измърмори клиентът.

— Невероятно активен мъж... Агентите ми не успяха да установят нищо за нито една от двете жени, с които се среща. Надявам се, че разбирате проблема: ако проследят жените, ще изпуснат доктора от очи. Тъй като желанието ви е да се осигури двайсет и четири часово наблюдение на доктор Корн, вие вече ползвате услугите на трима агенти. Ако желаете към този случай да се включи още един - което, страхувам се, ще се отрази на сметката - няма отбив за разширяване на задача­та, - този допълнителен агент ще определи самоличността на жените, с които той се среща.

— Желая да чуя какво знаете, нещата, които не знаете, не ме интересуват - заяви студено клиентът.

— Разбира се - отвърна невъзмутимо Станъп. Отвори папката и се впусна в полуофициален преразказ на съдържа­нието ѝ: установил беше, че клиентите реагираха много по­ложително на този подход. - Поискахте резюме на действи­ята му извън къщи, кабинета и болницата. През последните седем дни той се е срещнал с три жени. Наел е стаи в два отделни мотела, платил е в брой, без да подписва регистъра - според чиновника това било обикновена практика. Същият чи­новник заявил, че допускал за възможно да е виждал доктор Корн и друг път, но не бил сигурен. От осем и трийсет и се­дем вечерта той е прекарал сто и десет минути в стая номер седемнайсет с жена на около трийсет и пет години. Описание на жената: руса коса с дължина до раменете, бяло лице, висо­чина - над един и шейсет. Когато жената пристигнала с кола­та си, Корн ѝ отворил вратата и тя е влязла веднага в стаята. Агентката я описва като стройна жена, според нея изрусена... Смятам, че имаме основание да вярваме в преценката на една жена за друга... Следва подробно описание на облеклото на жената, ако това ви интересува... - Станъп вдигна въпроси­телно вежда. Клиентът поклати едва забележимо глава. - Раз­личните агенти проявяват различни способности - вмъкна Ста­нъп ни в клин, ни в ръкав, и продължи: - Жената е пристигна­ла в черна, затворена „Акура“, производство 1994; останала е в стаята, след като докторът напуска мотела. Колата ѝ е ре­гистрирана на името на Натан Уаксман от улица „Лятна“ 873 в Дариъл. На следващия ден доктор Корн излиза от кабинета си в Норуок в единайсет и седемнайсет сутринта и отива с колата си в Ню Йорк по магистралата. Обядва в ресторант „При Енрико“ на улица „Източна, Седемдесет и седма“ меж­ду Лексингтън и Трета... - Клиентът промени позата си и Ста­нъп го погледна, очаквайки да го прекъсне. Но изражението на клиента не бе се променило, само езикът на тялото като че ли... Както и да е. Станъп се върна към преразказа на посоче­ните в папката факти. - И така Корн обядва в ресторанта „При Енрико“ с жена, която го е очаквала там. Жената седи по вре­ме на престоя на доктор Корн в ресторанта, поради което аген­тът не може да даде предположения за височина и тегло. Той я описва като много привлекателна брюнетка с коса до раме­нете в тъмносин костюм на административен служител. Не е отбелязан цвят на очите, тъй като агентът не е могъл да я разгледа достатъчно отблизо. По едно време двамата се дър­жали за ръце върху масата. Когато доктор Корн си тръгва, разменили целувка. Агентът не е бил в удобна позиция при влизането на доктор Корн в ресторанта, поради което не е в състояние да посочи как са се посрещнали. Обядът е траел един час и пет минути. Корн е излязъл от ресторанта, оти­шъл е на паркинга и се е върнал директно в кабинета си в Норуок.