Петият гроб отвъд светлината [bg]

Два дни по-късно изглеждах тип-топ, доколкото беше възможно за кисело момиче, което накуцва. Косата ми миришеше по-добре и почти можех да вървя, без да трепвам от болка. Двете с Куки отидохме да окажем последна почит на Мизъри, но не можех просто да я оставя там. Обадих се на Нони Бачича, който, освен че беше фанатик по пистолетите и инструктор по носене на скрито оръжие, съвсем случайно беше и най-добрия механик в Югозапада. И случайно беше единственият механик, който познавах. Той каза, че шасито й е изкривено. Очевидно това беше лошо, но аз бях изкривена. Казах му, че ще си паснем още повече. Молих. Умолявах. Може и да се бях разбесняла, за всеки случай. Така че той взе Мизъри и я заведе в болницата за коли, където обеща да положи най-добрите грижи за нея.

От добрата страна, сега Нони малко се страхуваше от мен.

След това, преди няколко дни бях обещала на татко, че ще се грижа за бара вместо него, така че с Куки се отправихме натам. Беше хубаво двамата с Рейес да работим почти рамо до рамо. Залата почти преливаше от клиенти отново. За съжаление Джесика беше една от тях. Кой да знае, че най-доброто, което татко можеше да направи за бизнеса, бе да наеме секси, несправедливо обвинен бивш затворник?

Вдигнах поглед, за да видя, че специален агент Карсън от ФБР влиза.

— Мислех, че работиш горе — каза тя, сядайки пред мен.

— Мда, тази вечер обслужвам бара. Баща ми няма достатъчно персонал. Как вървят нещата със серийния убиец?

Тя се ухили, когато продължих да забърсвам бара.

— Благодаря ти, че го разреши, между другото. Със сигурност правиш работата ми по-лесна.

— Пак заповядай. Мога ли да ти предложа нещо? — Беше хубаво, че е тук. Разсейваше ме от малките, подобни на лазер погледи, които продължавах да получавам от Джесика.

— Какъв е специалитетът ти?

— О, знаеш. Лудост. Безпорядък. Поквара. И въпреки всичко това, мога да правя страшно мохито. Или… — Вдигнах показалец. — … ако се чувстваш много авантюристично, правя невероятно декадентска „Следобедна смърт“.

Веждите й се стрелнаха нагоре.

— Заинтригува ме.

Засмях се и започнах приготовленията за моя шедьовър.

— Това питие е било измислено от Ърнест Хемингуей — обясних аз, наливайки шампанско във висока чаша. — И през тридесетте е било смятано за доста авангардно.

— Боже, обичам историята.

— Нали? Особено когато включва татко. — Взех лъжица абсент, сложих го по ръба на чашата, сложих захарно кубче върху него и покапах абсент върху кубчето, докато то не се разтвори в шампанското. Великолепната зелена като лайм течност се качи най-отгоре, постоя там няколко секунди, после бавно емулгира, смесвайки се с шампанското, докато накрая цялата смес придоби млечно сияние. Махнах лъжицата и й го подадох.