Инстинкт на убиец [bg]

В указателя открих номера на „Джей енд Ей Тоуинг“ — фирмата, която бе прибрала поршето на Тревър, и им се обадих.

— У вас е поршето на брат ми — казах на жената, която вдигна телефона.

— Добре?

— Името е Тревър Алард.

— Изчакайте, моля.

Върна се след малко и съобщи:

— Вижте, вече е разговаряно с вдовицата на брат ви. Тя не иска колата. Разреши ни да я продадем за скрап.

— Мамка му — изсумтях тъжно. — Това е колата на брат ми.

— Съпругата бе вписана като най-близък роднина. Вероятно колата вече е била продадена. Иска ми се да можех да ви помогна.

— Можете ли да разберете дали вече е продадена? Съжалявам, че ви безпокоя, но това беше колата на брат ми. И ако мога да спася нещо от нея, ами… става дума за сантиментален спомен. Тревър наистина държеше на колата си.

— Изчакайте.

Зачаках търпеливо.

Обади се някакъв мъж.

— Ед — представи се той.

— Ед, казвам се…

Но той продължи да говори, без да ми обръща внимание.

— Следвахме процедурите, господине. Уведомихме най-близката роднина и тя ни упълномощи да продадем колата за скрап. Днес следобед ще я закарат в гробището за коли „Кузма“.

— Все още ли е при вас?

— Както вече казах, днес следобед трябва да я откарат.

— Слушайте, това е адски важно за мен. Какво ще получите за нея от гробището?

— Не мога да ви кажа. Цената се договаря между нас и тях по време на сделката.

— Горе-долу?

Може да са стотина-двеста долара.

— Ще ви дам триста.

— Наистина искате развалината, а?

— Ако мога да спася нещо от нея… каквото и да е… заради брат ми.