Тъмните реки на сърцето
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмните реки на сърцето». Краткое содержание книги:
Агентът, оглавяващ издирването, е обзет от манията да направи света съвършен. Има достъп до правителствената база данни, до системи за наблюдение и футуристични оръжия, и е всесилен и непобедим. Но мъжът и жената намират сили да се изтръгнат от кошмарното си минало и отчаяно се борят да оцелеят и да спасят човечеството от диктата на обезумели фанатици.
А когато Рой разясни идеята си за помощна програма за поощряване на деца самоубийци, внасяща състрадателно решение на проблемите на бебетата, родени с увреждания, Ив издаде няколко задъхани звуци, досущ като онези, които се бяха изтръгнали от нея по време на страстните й гърчения. Тя отново допря ръце до гърдите си, макар и този път, само за да успокои трескавото биене на сърцето си.
Гърдите на Ив изпълниха ръцете й и Рой не можа да откъсне очи от отражението в огледалото над него. За миг му се стори, че ще се разплаче при вида на шейсет процента съвършеното й лице и тяло.
Някъде преди зазоряване интелектуалните оргазми ги изпратиха в обятията на съня — нещо, което физическият оргазъм не можеше да стори. Рой беше толкова задоволен и изтощен, че не сънува нищо.
След няколко часа Ив го събуди. Вече се беше изкъпала и облякла.
— Никога не си била по-лъчезарна — каза той.
— Ти промени живота ми.
— И ти моя.
Макар че закъсняваше за работа в бетонния бункер, тя го закара до хотела му, където Прок, мълчаливият шофьор, бе оставил багажа му. Беше събота, но Ив работеше седем дни в седмицата. Рой се възхити на всеотдайността й.
Утрото беше ясно, а денят — хладен.
Преди Рой да слезе от колата, двамата се уговориха скоро да се срещнат, за да преживеят отново удоволствията на току-що отминалата нощ.
Той застана на входа на хотела и когато хондата на Ив се скри от погледа му, влезе вътре. Мина покрай администрацията, прекоси шумното казино и се качи с асансьора на трийсет и шестия и последен етаж на главната сграда.
Не си спомни как стигна дотам. Имаше чувството, че лети.
И през ум не му бе минавало, че издирването на онази кучка и на мъжа с белега ще го доведе до запознанство с най-съвършената жена. Съдбата беше странно нещо.
Вратите на асансьора се отвориха и Рой тръгна по дълъг коридор с мек мокет, обзаведен с френски антики от началото на деветнайсети век и с качествени картини от същия период.
Това беше единият от трите етажа, първоначално предназначен да предложи безплатно огромни луксозни апартаменти на най-богатите комарджии, които бяха готови да заложат цели състояния в казиното долу. Трийсет и петият и трийсет и четвъртият етаж още служеха за тази цел. Но след като агенцията купи хотела, за да печели и изпира пари, апартаментите на последния етаж бяха запазени за удобството на оперативни агенти от други градове.
Трийсет и шестият етаж се обслужваше от собствен портиер, настанен в уютен кабинет срещу асансьора. Рой взе ключа за апартамента си от дежурния, Хенри, който дори не повдигна вежди в недоумение при вида на измачкания костюм на госта.
Подсвирквайки си тихо, Рой тръгна към покоите си. С нетърпение очакваше да се изкъпе, избръсне и да закуси обилно. Но когато отвори позлатената врата и влезе в апартамента, видя двама местни агенти, които го чакаха. Те се бяха вцепенили от притеснение и едва когато ги съзря, Рой си спомни, че пейджърът му беше в единия джоб, а батериите — в другия.
— От четири сутринта ви търсим под дърво и камък — каза единият от посетителите.
— Открихме форда на Грант — добави вторият.
— Изоставен. Продължаваме да издирваме Грант…
— Макар че може да е мъртъв…
— Или спасен…
— Защото, изглежда, някой ни е изпреварил…
— Има следи от друга кола…
— Затова нямаме много време. Трябва да тръгваме.
Рой си представи Ив Жаме — намазана с благоуханни масла, гърчеща се на черната гумена постелка, почти съвършена. Гледката щеше да го крепи, колкото и лош да се окажеше денят.
Спенсър се събуди под пурпурната сянка на камуфлажното платнище, но пустинята отвъд беше окъпана в ярка, бяла, слънчева светлина.
Той присви очи. Паренето в очите беше нищо в сравнение с главоболието му. Виждаше въртящи се червени кръгове.
Беше му много топло. Горещо. Макар да подозираше, че денят не е особено топъл.
Чувстваше жажда. Езикът му беше подпухнал и залепнал за небцето. Гърлото му бе пресъхнало.
Спенсър още лежеше на надуваемия дюшек и беше завит с одеяло, но вече не беше сам. Жената се бе сгушила от дясната му страна. Допирът до нея беше приятен. Той несъзнателно я бе прегърнал и се зарадва на близостта им.
Спенсър обърна глава и видя Роки.
— Здравей, приятелю.
Почувства болка, докато говореше. Всяка дума приличаше на трън, който се откъсваше от гърлото му. Звуците пронизително отекваха в главата му, сякаш бяха усилени от електрическа уредба.
Кучето близна дясното му ухо.
— Да, и аз те обичам — прошепна Спенсър.
— Прекъсвам ли нещо? — попита Валери и коленичи от лявата му страна.