Хаос
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Хаос». Краткое содержание книги:
Следвайки хитро поставени улики, Мърсър трябва да разсъждава като един от най-опасните терористи в света в най-зрелищното приключение в кариерата си, което ще остави град в развалини и ще разкрие истината за една от най-големите трагедии в историята на XX век и тайната на легенда отпреди три хиляди години.
Поли нареди да спуснат в тунела прожектори и да отидат в палатката му и да му донесат ризата, гайгеровия брояч и акваланги в случай, че им потрябват. След десетина минути всичко беше готово. Ал-Салиби се преоблече в по-практични дрехи и се присъедини към Поли в древния тунел заедно с двама от най-доверените си бойци.
Всеки квадратен сантиметър от стените и тавана беше изрисуван с йероглифи, изобразяващи разкази за създаването на Египет и в памет на пътуването към смъртта на Александър Велики. Боите бяха свежи и ярки като в деня, когато майсторите занаятчии ги бяха нанесли. Единият терорист сръга другаря си и се направи, че изстъргва лицата на боговете с бойния си нож. Онзи се изсмя на безсмисленото светотатство.
Поли завърза аквалангите за въжето и тръгна по тунела, държеше халогенния прожектор високо над главата си. Арабите го последваха.
— Трябва да действаме незабавно — каза Ибрахим. — Те ще натоварят аламбика веднага щом го извадят, и ще го откарат.
— Имаме яхта.
— Така ли? Отлично. За колко време можете да я докарате тук?
Мърсър пресметна наум, добави още тридесет минути и си погледна часовника.
— В два след полунощ.
— Да, може да ни потрябва — замислено каза Ахмед. Мърсър погледна Кали.
— Ще се справиш ли?
— Отново ли се опитваш да ме предпазиш? — попита тя.
Беше права. Мърсър не я искаше близо до схватката. Досега бяха имали късмет, но нещата започваха да стават сериозни като в Африка. От друга страна, присъствието на Кали по време на атаката нямаше да се отрази на крайния изход от сражението, затова нямаше смисъл да я излага на опасност. В следващия миг се запита дали го прави за нея, или заради себе си. Спомни си окървавеното тяло на Тиса в обятията си, докато спасителният хеликоптер ги издигаше от потъващия кораб. Тя така и не го чу, когато й каза, че я обича.
— Наистина ли искаш да си тук, когато нападението ни се провали?
— Ати?
— Не. Но се чувствам длъжен да се бия.
— Мислиш ли, че и аз не изпитвам същото? — троснато попита Кали.
— Не става дума, че искам да те предпазя. Загубих един човек, когото обичах. Няма да го преживея, ако отново се случи.
Тя нежно го погали по бузата.
— Добре. Но не забравяй, че аз не съм като нея и че не можеш винаги да си до мен и да ме браниш.
— Знам — измънка Мърсър. Не можа да измисли какво друго да каже.
— Ще дойда точно в два.
— Ако видите, че се опитват да избягат с катера, спрете ги — каза й Ахмед, прошепна нещо на един от хората си и той й даде автоматичен пистолет. Останалите пък почнаха да дават част от мунициите си на Мърсър и Сайкс.
Кали пък погледна Мърсър, но не го целуна.
— Успех.
— И на теб.
— Тя е невероятна, пич — прошепна Букър, след като Кали изчезна в мрака със системата за глобално позициониране. — И сто на сто е страстна, не я ли виждаш, че е червенокоса.
Мърсър не отговори. Опитваше се да избие от главата си разговора и да се съсредоточи върху предстоящата задача. Не го интересуваше, че се намират на няколко крачки от най-голямото съкровище в човешката история, чиято стойност беше неизмерима в пари. Нито фактите, които гробницата щеше да разкрие за най-великия военен стратег в човешката история. Александър Велики собственоръчно бе начертал карта на древния свят, бе определил границите, които съществуваха и до днес. Не — Мърсър мислеше само за мига, когато щеше да попречи на Поли Фейнс и спонсора му да вземат аламбика. Нека археолозите правят каквото искат с него, след като всичко свърши. Тази нощ трябваше да предотврати геноцид.
— Какъв е планът? — повтори той.
— Десет минути, преди госпожица Стоу да се върне, ще нападнем лагера — отвърна Ахмед.
— Фронтална атака?
Ибрахим кимна. Мърсър и Сайкс се спогледаха и поклатиха глави.
— Може да направим нещо по-добро — каза Букър.
В един и половина веселието, обзело лагера, все още не беше стихнало. Мъжете разговаряха оживено и надничаха в дупката, несъмнено развълнувани от обещанието да сеят смърт. Мърсър и Деврин бяха заели позиция на петдесет метра от кухнята, а Сайкс се беше промъкнал до брега на язовира. Задачата му беше да извади от строя шлепа. Ако не успееше, пазачът на борда можеше да превърне лагера в касапница с картечницата.
За пръв път през живота си Мърсър изгаряше от нетърпение да се сражава. Искаше да отмъсти на Поли, на Ал-Салиби и на хората, които мислеха, че масовото унищожение е най-голямото желание на техния бог. Адреналинът, прииждащ в организма му, беше познат и възбуждащ като дълго чакана доза на наркоман. Той виждаше идеално в мрака, усещаше лекия полъх на ветреца върху кожата си и чуваше плискането на вълничките в брега. Долавяше аромата на подправките от кухнята, сякаш стоеше до печката.