Кръвта на сатаната
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на сатаната». Краткое содержание книги:
НЕЩО ДЕБНЕ
В студеното и скрито сърце на един изумителен некропол се крие нещо, създадено от човека, но излизащо извън човешкото въображение.
Нещо изумително. Нещо ужасяващо!
ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ
Тези, които са се осмелили да смутят спокойствието на избраните, сега ще трябва да платят…
Има чудеса, които е по-добре никога да не пожелаваш!
— Аз съм Инка Инкари — каза им на английски с дрезгав и гърлен глас. — Добре дошли. Нека Инти ви опази със светлината си.
Сам остана на колене. Бе твърде изумен от чутото, за да помръдне.
Кралят удари два пъти по камъка с жезъла си и го вдигна високо. При този жест всички присъстващи нададоха радостни възгласи. Мъжете и жените се изправиха, барабаните затрещяха и звуците на флейтите и малките барабани също не закъсняха.
Сапа Инка не обърна внимание на това оживление и отпусна жезъла.
От тълпата, подобно танцуващ призрак, се яви Камапак. Лицето на шамана сияеше от благоговение. Татуировките му едва ли не започнаха да светят.
— Qoylluppaj Inkanq Inti Yayanchis — изрече, поклони се ниско и продължи да говори. Дори без превод стана ясно, че Камапак си изпросваше някаква милост от краля.
След като шаманът приключи, Сапа Инка го удостои с кратък отговор и с ръка му даде знак да се махне. Усмивката на шамана стана още по-широка, тъй като очевидно молбата му бе удовлетворена, и се отдалечи. Кралят кимна делово на групата на Сам, като задържа поглед малко по-дълго единствено върху Денал. После се обърна и последва шамана, тръгнал към тълпата от празнуващи хора.
— Струва ми се, че издържахме проверката за годност — каза Сам, като възвърна нормалното си дишане.
— И ни беше казано да застанем в стойка „свободно“ — добави Маги.
— Какво си казаха? — обърна се Сам към Норман.
— Камапак искаше да разговаря насаме с краля — каза фотографът, като присви очи — за нас.
— За нас, в какъв смисъл? — смръщи вежди Сам.
— За нашето бъдеще тук.
На Сам това не му хареса. Видя как кралят и шаманът прекосиха площада и се запътиха към голямо двуетажно здание от лявата му страна.
— Какво ще кажеш за Сапа Инка? — обърна се към Маги.
— Очевидно е имал някакъв допир с външния свят. Понаучил е малко английски. Обърна ли внимание на лицето му? Навярно е пряк потомък на краля, изобразен на статуите.
— Приликата не ме учудва — каза Сам. — Тук живеят в затворен генен пул, така че никой не е разреждал кръвта на инките.
— Поне до нашето пристигане — отбеляза Норман.
Сам не обърна внимание на думите му.
— Защо обаче каза, че е митическият Инкари?
Маги поклати глава в недоумение.
— Кой е този Инкари? — попита Норман.
Маги набързо му разказа историята за обезглавения крал и за пророчеството как щял да възвърне славата на инките.
— Един вид, Второ пришествие — каза Норман.
— Точно така — потвърди Маги. — Това е ново свидетелство за християнско влияние. Ново доказателство за някакво западно присъствие тук.
— Щом са напускали долината, защо продължават да се крият? — попита Сам. Маги махна с ръка към Норман.
— Защото тук очевидно са открили нещо, свързано с живота им. Нещо, което им помага и лекува. Вулканичен извор или нещо подобно. Може би го охраняват.
Сам погледна Норман, а после отмести отново поглед към инкския крал, който влезе в дома заедно с Камапак. Всички загадки започваха и свършваха в Храма. Дано Норман успееше да си спомни какво бе се случило с него…
— Би ми било любопитно да присъствам на разговора им — промърмори Маги. Норман с кимване се съгласи с нея.
— А защо не го направим? — предложи Сам.
— Как? — попита Маги.
— Защо да не ги подслушаме? Нямат стъкла на прозорците. Норман разбира езика им. Кой може да ни попречи?
— Не знам кой — замисли се Норман. — Може би група мъже с копия.
— Не трябва да вършим нищо, което да предизвика недоверие към нас — предупреди Маги.
Сам обаче продължи да упорства. След като цял ден се бе тревожил за съдбата на Норман, не искаше повече да работи на тъмно.
— Ако шаманът и кралят обсъждат нашата съдба, искам да знам решението им — заяви той и взе пушката си.
— Трябва да обмислим тази идея — настоя Маги и докосна ръката му.
Сам се отдръпна от нея.
— Какво ще кажеш, Норман? — обърна се към фотографа. — Или предпочиташ да те закарат до олтара насила? Самият аз нямам желание да се женя.
— Добре. Щом поставяш нещата по този начин… — каза Норман.
Маги бе поруменяла от гняв.
— Не бива да постъпваме по такъв начин. Това е глупаво и освен това поставя под заплаха живота на всички ни. Сам също се разгневи.
— Това е за предпочитане, отколкото да се скриеш в някоя дупка — каза сърдито — и да се молиш на Бога да не те убият.
Шокирана, Маги се отдръпна от него и го погледна с болка в лицето.
— Мръсно копеле…
Сам внезапно съобрази, че Маги възприе думите му като намек за нейното преживяване в Ирландия; че се стреми да обори аргументите и за душевната и травма.