Да си намериш майстора
- Автор: Паркс Адель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да си намериш майстора». Краткое содержание книги:
Героинята на скандализиращия й роман „Да си намериш майстора“ Кас Пери е амбициозна, красива, преуспяла тв продуцентка. Държи на три неща: дрехите да са маркови, рейтингът да е висок и гаджетата да са… за еднократна употреба!
Позакъсалият канал TV6 стартира създаденото от Кас предаване за двойки, които планират в най-скоро време да застанат пред олтара.
Целта е предбрачно да се провери дали единият от двамата няма склонност да кръшка. Ако изпитвате и най-малко съмнение в бъдещия си партньор — телевизията е на линия! Тя ще спретне „случайна“ среща на подозираната половинка с бивше гадже, пък ако трепетите не са угаснали и се озовете в прегръдката (и в постелята) на старата любов — камерите са готови!
И в ефир се зареждат сълзи на разкаяние, треперещи длани и стиснати (та и разменени) юмруци. Шоуто е коментирано и оплювано. Аудиторията — скандализирана и заинтригувана. Рейтингът скача до небето, рекламодателите направо ще се избият.
Но ето че се намира един, който отказва да участва в предаването поради… морални съображения. Не му се нрави, видите ли, прокламираното от екрана разрушаване на ценности, като вярата в любовта и брака и прочие.
Решена да го убеди да застане пред обектива, Кас Пери се впуска в преследване на… мъжа на живота си.
Макар че попада в обсега на собствената си скрита камера, небезизвестната продуцентка със зъби и нокти си проправя път към хепиенда на тази съвременна електронномедийна приказка.
— Кой е този Дарън? — иска да знае мама.
— Един тип, който не участва в предаването.
— Ходещ секс — с равен тон пояснява Джаки.
— Извинете, мила, но не ви разбрах — преструва се мама.
— Един такъв като Джуд Ло, но с много по-опасно и по-мръснишко излъчване — добавя Джаки. Мама продължава да недоумява. — Един такъв като Рет Бътлър — пояснява най-накрая.
— О, разбирам.
Двете с мама с облекчение и задоволство се отпускаме на столовете в ресторанта на „Селфриджис“. Влачим тежки торби, а портмонетата ни доста са олекнали, в резултат на което сме в еуфория. Реализирахме страхотно постижение. Купихме на мама тоалет за сватбата, който допада и на двете ни. Освен това финализирахме въпросната покупка, без да прибягваме до сръдни, фасони, цупене, изнудване и сълзи. Макар да сме обядвали, предоволни от постигнатия успех, поръчваме традиционния чай със сандвичи и сладкиши. Аз, разбира се, не се и докосвам до сметановите лакомства. И преди фанатично следях диетата си, но сега, когато ще ставам булка, проявявам драконовска строгост към себе си. Мама обаче е във възторг и дори притесненията й от екстравагантните разходи траят съвсем кратко. После пристъпва към ритуала, който напоследък следва винаги когато сме заедно — разтваря чантата си и изважда наръчника „Как да планирате сватбата си“.
— Говори ли с фризьора си?
— Да. Записах си два часа. Един за пробна прическа и един за сватбения ден. Но умувам над идеята да си отрежа косата.
— О, не, имаш такава разкошна коса. — Мама ме гледа покрусено, сякаш предлагам да принесем весталки в жертва на езическите богове.
— Твърде съм стара за такава дълга коса. Какво ще кажеш за едно късо каре като на Зоуи Бол?
Очевидно няма какво да каже, защото просто маркира квадратчето „фризьор“ и продължава по-нататък:
— Осведоми ли банката за промяната във фамилното си име? Трябва да си поръчаш нови банкови карти.
— Не мисля да си променям фамилията.
— О.
— Е, тъкмо една задача по-малко — оправдавам се и съсредоточено отпивам глътка „Ърл Грей“. Майка ми умее да казва милиони неща с мълчанието си. Най-сетне преминава към следващата точка от списъка:
— Трябва да подбереш цветя за букета.
Тутакси проумявам, че задачата далеч не се свежда до избирането на нещо благоуханно и красиво.
— Мислех хортензии…
— Не може хортензии.
— Защо?
— Защото носят нещастие. Символизират самохвалство и парадиране.
— Добре де, кои носят щастие?
— Розите винаги са подходящи. В зависимост от цвета символизират любов, невинност и благодарност. Или нещо деликатно като слънчоглед, символизиращ отдаденост и вярност, гарниран с лимонови цветчета. Те пък означават вярност в любовта.
— Глупости на търкалета. Твоят букет какъв беше?
— От лимонови цветчета.
— Виждаш ли?
Мама отклонява поглед. Зная, че съм й причинила болка. Не съм в състояние да й се извиня.
— Добре, добре, слънчогледи с лимонови цветчета.
Тя се усмихва облекчено, а аз съм смутена от откритието колко е лесно да я зарадва човек.
— Мислила ли си за медения месец?
— Оставила съм тази задача на Джош. Което вероятно не е много разумно от моя страна, но така гласи традицията. Не може ли тактично да поговориш с него, мамо? Намекни му да не се нахвърля на твърде активни занимания. Да не вземе да резервира експедиция до Северния полюс или кану-сафари. Плаж и барове са ми напълно достатъчни. — Мама си записва.
— Той избра ли си шафери и кум?
Зяпвам я шашардисано.
— Не те питам аз, така пише в книгата. Ето виж: „Проверете дали годеникът ви си е избрал шафери.“ — Тя посочва съответното място в текста.
— Господи, явно презумпцията е, че всички се женят за пълни олигофрени, които дори не могат сами да си избършат носа. — Удостояваме околните маси с недоверчиви погледи, изпълнени с презрение.
— Та избрал ли си е шафери? — продължава мама.
— Не — отвръщам и двете безпомощно започваме да се кискаме. Харесва ми такава спокойна. Като утихва смехът, казвам: — Благодаря ти, мамо. Толкова съм ти задължена. Зная, че хвърляш колосален труд.
Мама засиява и притеснено се усмихва. Внимателно разрязва кроасана си надве, после още надве. Покрай сватбата се отвори невероятно много работа и не знам как щях да се справя без мама. Никога не съм вярвала, че ще се развълнувам особено от приказния ден, но с наближаването му наистина искам всичко да бъде съвършено. Искам да съм съвършената булка със съвършената прическа, рокля и грим. Искам съвършена майка, издокарана с шапка, която й отива, и придружена от всичките си приятелки. Искам съвършени гости, които са доволни от менюто и разположението си по масите.