Класацията
- Автор: Мартини Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Класацията». Краткое содержание книги:
Джак Джърмейн има бурно минало, стоманеносини очи, магнетично излъчване и куп неиздадени ръкописи. И амбицията да стане писател. Представяйки се успешно за автор на книгата, той се превръща в любимец на издателите, медиите и публиката. Но парите и славата вървят ръка за ръка с измамата и престъплението. Неусетно Аби се оказва въвлечена във водовъртеж от насилие и смърт — от Сиатъл до Ню Йорк, от Южна Каролина до екзотичните Карибски острови. Убити са нейни приятели, в опасност е собственият й живот. Някой иска да си присвои авторските права. И милионите долари за тях.
Вестниците в Ню Йорк имаха практика да уведомяват предварително издателствата, когато някой техен автор влезеше в класацията. Това им се съобщаваше десет дни, преди да се появи черно на бяло.
— Е, казах ти добрата новина — рече Джак. — А сега искаш ли да чуеш най-страхотната?
Аби се мъчеше да се опомни, все още слисана от вестта, че книгата й си е пробила път.
— Какво, още ли има?
— На четвърто място си! — пропя Джак.
— Шегуваш се. — Аби никога не успяваше да изрази на воля тържеството си. Но този път не се сдържа. Победният й вик едва не проби тъпанчето на Джак. За половин седмица на пазара се бяха изстреляли в заветната петорка.
— Сигурни са, че ще се качим и по-нависоко, но трябва да мине една седмица, докато стане ясно. При тази скорост не може да е другояче. Бертоли каза, че е склонен да помисли над предложението ни за нови договори, зависещи от място то и броя на седмиците в ранглистата.
— Бас държа, че ще го направи — каза Аби. Все едно да залагаш, след като конете са започнали надбягването.
— Не ме оставят на мира, нито той, нито Карла. Искат да видят резюме на продължението — каза Джак. — Бързият успех ги прави още по-нетърпеливи.
— Кажи им да почакат.
— Казах им. Но трябва да видиш следите от ястребовите им нокти по тялото ми. Ще ме разкъсат.
— Казах не. Дай им да разберат, че няма да научат нищо, докато ръкописът не е завършен. — Аби беше непреклонна. Имаше си съображения за това, някои свързани с филма.
Тя не искаше сюжетът да се търгува в Холивуд, преди да е написала книгата. Знаеше, че резюмето ще отлети към Западното крайбрежие в мига, щом кацне на нечие бюро в Ню Йорк. Когато ставаше дума за игрален филм с бюджет от стотици милиони, обещанията за пазене на тайна не струваха нищо. Джак се оплакваше, че сега е изподран от ястребовите им нокти, но той щеше да е оглозган до кости, ако кинаджиите се доберяха до историята и започнеха да настояват за промени, докато тя още пишеше.
— Ще поговорим за това, като се върна — каза Джак. — Толкова неща имам да ти разправям. Всеки миг се случва нещо.
— Разправяй де.
— Не мога. Отивам в друго студио за интервю. Всеки момент. Освен това искам да разбера какво става с мъжа ти.
— Запрашил е нанякъде с колата. Чарли е неуправляем — каза тя. — Но днес следобед пристига Морган. Той ще измисли какво да го правим.
— Трябваше да съм там, когато пристигне.
— Защо? — попита Аби.
— За да се защитя.
— Остави го на мира. Морган върши само това, което според него е в мой интерес.
— Тоест да ме плюе — подметка Джак.
— Не те плюе. Дава ми съвети.
— Аха, при което се чувства длъжен да ме окаля отвсякъде.
— Ти си параноичен.
— Знаеш поговорката, че в страховете на всеки параноик има зрънце истина. Е, в случая с Морган ми се събират колкото за цяла купа пуканки — каза Джак.
— Той идва при мен по работа. Освен това му казах за появата на Чарли и проблема ми с него. Надявам се, че Морган ще го извлачи на буксир и ще се оправя с него в Сиатъл докато всичко свърши.
Чу как Джак изпуфтя на другия край.
— Гледах те вчера по „Добро утро, Америка“. Беше страхотен.
— Хареса ли ти?
— Прекрасно беше. Прищя ми се да ида и аз да си купя книгата.
— И защо не отиде?
— Ще изчакам изданието в меки корици — каза Аби.
Джак се засмя.
— Не е трудно да продаваш голяма книга. — Преминаха на взаимно ласкаене. То не бяха хвалби, то не бяха четки.
— Приятно ми е да го чуя от теб.
— Сериозно говоря. Ех, да можех да съм я написал…
— Не го казвай пред Чарли.
Джак пак се засмя.
— Ще засияе. Той и сега смята, че те е склещил. Как попадна на такъв неудачник?
— Не беше такъв навремето. В началото… — започна тя, но млъкна. — Дълга история. Ще я оставим за някой друг път.
— Слушай, имам и други неща, които трябва да ти предам. Бертоли ме засипа с данни за продажбите. Водих си бележки, но не мога да помня всички подробности.
— Къде си сега?
— В кабинета на Карла. Вече ми махат отвън да тръгвам — каза Джак. — Но след два дни съм при теб. — Имаше луфт в програмата му, преди да се отправи на обиколка из четиринайсет града. — Като се върна, ще гръмнем шампанско. Аз ще го донеса. Ще плуваме голи и ще се напием. Как ти звучи?
— Като чудесна стръв за акули — каза Аби.
— Ама ние ще сме се нацепили. Нищо няма да усетим. Трябва да бягам. — Отново му махаха. — Ще се видим след няколко дни. Обичам те — каза Джак.